Юлия Йорданова, по-позната на аудиторията като Керана, е вокалистката на все по-популярната музикална група Керана и космонавтите. Талантливите младежи бяха част от Arte Feastival 2021, който се проведе от 20 до 22 август във Велинград.
Ето какво сподели изпълнителката пред Kafene.bg минути преди концерта си в СПА столицата на Балканите.
– Здравей, Керана! Как си и как се чувстваш на Arte Feastival 2021?
– Здравей! Още не знам, защото пристигнах гладна. (смее се) Но вече хапнах бисквитка и се чувствам добре. Всичко е наред и очаквам участието ни!
– Как върви промоцията на първия ви албум „Урса Майнър“? Виждам, че имате много концерти напоследък.
– Не бих го нарекла точно промоция, концертите просто се случват така или иначе. Всичко се случва много добре, освен че в Бургас ни валя дъжд и се наложи да отменим участието си на 6 август. Много тежко го преживях, защото с нетърпение чаках този концерт и наистина много го исках.
Не ме разбирайте погрешно, обичам големите сцени и е невероятно да си на такава огромна сцена с толкова много публика както тук, във Велинград, но БараБар е много специално място за мен, защото пееш на три килимчета под едно дърво. Всички хора са съвсем близо до теб и можеш да ги пипнеш, да ги гушнеш, да ходиш между тях, да танцуваш с тях – невероятно е! Толкова го очаквах този концерт и може би заради това го урочасах. Заваля ни дъжд, наложи се да го отменим, но ще го направим на 11 септември, така че стискаме палци да не вали и в този ден.
– Какви послания нови първият ви албум?
– За разлика от повечето банди, които се събират и продуцират албум за два месеца, тези песни са създадени в рамките на две години. Целта не е била самият албум, а просто да правим музика. Не знам дали има точно определено послание, но беше крайна цел най-сетне да съберем всичко, което сме правили до този момент. Затова и песните в „Урса Майнър“ са подредени хронологично, за да видят слушателите как сме се развили през времето.
– Коя е любимата ти песен от него?
В интерес на истината, в различни периоди съм харесвала различни песни, защото все пак всички съм ги писала и съм се чувствала по конкретен начин тогава. В момента може би най-много ми харесва „Закърнели сетива“. Преди това бях обсебена от „Цех за сънища“.
Мисля, че най-голям проблем имам с петата песен, която се казва „Безотговорно“. Не съм казвала досега това и вие сте първата медия, пред която го споделям. Струваше ми се детинска и наивна и това всъщност е последната песен, която сме записали. Беше ми малко трудно и винаги, когато трябва да я изпея на сцена, малко се притеснявам. Хубавото е, че видях много позитивни реакции от хората за нея, често пъти дори си я пожелават.
– Ти сама пишеш текстовете на песните. Какво те вдъхновява и винаги ли лични събития и чувства те тласкат към творчество?
– Да, в по-голямата част от времето са някакви лични събития и чувства, по един или по друг начин. Но успявам понякога и да се поставя на мястото на някой друг и така да напиша песен. Но пак това е по някакъв начин свързано с мен.
Аз съм много емоционална и това ми помага да пиша и да творя. Когато усетя някаква емоция или ситуация, подходяща за песен, започвам да пиша. Това много ми помага за самопознанието.
– Участието ти в „Гласът на България“ предизвика истински фурор. Какво ти донесе този формат?
– Всъщност ми беше много трудно. Аз винаги съм била много открита и съм казвала, че това не е моето нещо, защото на мен ми е крайно недостатъчно да изляза на сцена за две минути. Обичам да установя там. Като да отидеш на гости – в началото може да ти е неловко, но като свикнете, не искате да се разделяте. Абсолютно същото е, когато си на сцена.
Дори публиката много да ти се радва, се изисква време, за да се свикне, да се уеднаквят енергиите. Това няма как да стане за две минути на толкова голяма сцена. Вероятно има изпълнители, които успяват да се справят с това, но аз лично не мога и не ми е много любимо.
Затова участието ми в „Гласът на България“ беше трудно, въпреки че екипът беше изключителен и много ми помагаше през цялото време. Възприемам този формат като още един канал, чрез който да достигнем до хората, защото ние нямаме гръб, нямаме лейбъл, медиен партньор или някой, който ни подкрепя. Ние сме абсолютно сами и правим всичко сами.
Сега вече сме познати на хората, но в началото беше наистина трудно и много хора не ни вярваха и не искаха да ни дадат шанс.
– А как се намериха Керана и космонавтите и трудно ли е да се разбират толкова хора в една музикална група?
– Винаги има противоречия. Ти имаш противоречия сам със себе си, а камо ли с другите! Все пак говорим за шест различни личности със свое его. Когато работите в екип, няма как да не се правят компромиси. Конфликтите обаче са нещо хубаво, защото, ако ги няма, значи работиш с хора, които нямат свое „Аз“.
Супер случайно се събрахме, аз нямам нищо общо. Заслугите са изцяло на Павката, който ни откри и събра. Ние дори не се познавахме и аз нямах представа кои са тези хора. Това е най-невероятното нещо, което ми се е случвало.
Ние сме тотално различни и нямаме нищо общо помежду си, но това е нещото, което ни прави „нас“.
– А как ти хрумна творческия псевдоним Керана?
– Керана е име, което привлече моето внимание на много ранна възраст. Не си спомням къде го бях чула, но когато го чух, се впечатлих и си мислих колко хубаво звучи и колко сила издава с тези „к“ и „р“. Звучеше ми като на жена воин!
Била съм почти на 10 години. Веднъж споделих това с майка ми и тя каза „А, прапрабаба ти се казваше така“… Така се свързах още по-силно с това име и реших, че няма за какво да го пазя повече и че трябва да го приложа на практика!
Интервюто взе: Катя Димитрова
Фотограф: Филип Панов