Катя Харалампиева е от съвременните български манекенки, която работи предимно в Италия, но не отказва да се включи и в български модни проекти. Пътувала е много по света, участвала е в различни родни и международни конкурси. За момента се е установила да живее и работи в Милано, Италия. Млада, красива, амбициозна и интелигентна, тя се съгласи да отговори на няколко горещи (и някои не толкова) въпроси, които й зададох.
Би ли разказала нещо повече за себе си?
Катя Харалампиева: Когато бях малка, трите ми най-големи мечти бяха да бъда манекенка, актриса и певица, както на повечето малки момиченца, и така се стараех от всичките ми мечти да постигам по малко. Пяла съм над десет години в хор "Софийски камбанки". Докато не се закри хора, бях в него, даже имам международна награда за солово изпълнение от фестивал в Гърция. По-късно се отказах да бъда певица, но пък кандидатсвах в едно училище с профилирано обучение, аз бях профил театър, където ни преподаваха учители само от НАТФИЗ, непрекъснато играехме в интересни постановки и се насладих на това да бъда актриса. След това вече започнах манекенския живот.
Как започна?
К: Всъщност до този момент, макар че много хора са ми казвали "Стани манекенка, колко си висока", никога не ми е хрумвало, че наистина ще стана манекенка. Аз от 16-годишна възраст живея самичка, изнесох се от нас, за да бъда напълно самостоятелна, естествено нашите ми плащаха наема, но ме бяха ограничили с парите, за да видя, че не е толкова лесен живота, колкото съм си мислела. Но тези пари ми бяха недостатъчни и започнах да ходя по разни промоции, събота и неделя, когато имах време, по разни рекламни агенции и веднъж ми бяха предложили да участвам на конкурс за „Мис София”, и като се явих, получих визитките на няколко модни агенции. И аз след това ги обиколих, но навсякъде ми искаха пари – за снимки, за бук, за манекенски курс, които така или иначе нямаше как да намеря. Но в крайна сметка от "Интерсаунд", с президент Ирина Папазова, много коректно постъпиха – видяха, че нямам възможност да платя за пробни снимки, но въпреки това прецениха, че могат да изкарат от мен някакви пари и съответно вложиха първоначално в мен. И така тръгнах, малко по малко. В началото бяха по-малко изявите, заради училището.
Но ти си ги съчетавала и двете неща?
К: Да, съчетавах ги. След това започнаха да ме изпращат на различни места. Първо ме пратиха в Южна Корея за един конкурс, от който се върнах с награда за най-добър национален костюм. После заминах за Китай за цял месец и толкова много ми хареса там, че още на следващата година отново се върнах там за много по-дълго време. И така обиколих страшно много места от цял Китай, понеже постоянно пътувах по различни ангажименти. Сега живея и работя в Италия. Да, в момента не уча висше образование, защото нямам време за това, но не съм се отказала. Просто нямам кога, имам още доста държави за обикаляне (усмихва се). Много хора се опитват да ми дават съвети и да ми обяснявят, че моделството е до време, но какво от това? Аз знам, че всички тези хора тайничко искат да са на моето място.
Има ли приятелство в модните среди?
К: Да, има. Задължително, както във всяка една област .Само че в моделските среди се срещат модели от всички краища на света. Аз имам много добри приятели от Франция, Куба, Япония, Бразилия,Китай, Англия, Русия, Сърбия, Канада, Етиопия и от къде ли не още.
А можеш ли да направиш едно сравнение, макар че може би е леко нереалистично, между българската и италианската мода?
К: Разликите са доста. Първо тук ревютата са много лошо платени. Дават се по 100 лева за ревю. Само че какво се получава – не стига, че са зле платени, но и всички искат да наемат примерно Мис България или Мисис България. Само че за тези момичета, които са си извоювали тази титла, е вече някак срамно да работят за 100 лева, и те казват, че ще участват без хонорар. И става така, че за младите момичета, които нямат титла, просто няма работа. Защото винаги ще се предпочитат известни лица за модели, и това е много неприятно от тази гледна точка. Трудно е за момиче, дори със страхотни данни да пробие в България. Така че, в България това може да е общо взето като хоби. Освен това тук има по около 2 кастинга за цяла седмица, а в Милано аз се сърдя на букерите ми, ако ми дадат само 4 за цял ден.
Имаш ли някой любим дизайнер, за когото би искала да работиш например?
К: Чак любим..някой определен… Всички дизайнери са ми любими в някакъв момент. Аз съм фен на Роберто Кавали, винаги съм харесвала дрехите му. Харесвам много дизайнери, които не са известни тук, например baci & abracci, на които съм редовен клиент.
А българските дизайнери допадат ли ти?
К: Да, "Рошавата гарга" страшно много ги харесвам, също "Романтика" на София Борисова, с която съм работила. Но не я харесвам само заради това (смее се), а защото роклите й са страхотни. Има също някои дизайнери от младите, които още не са завършили от НБУ или Художествената академия, но това, което правят си е доказателство за голям талант и бляскаво бъдеще като дизайнери.
Моделството ли е твоето бъдеще, така ли го виждаш засега?
К: Не. Моделството е само за сегашния етап от живота ми. Вече знам какво искам да уча, стига да ми остане време да кандидатствам. Все още не съм решила дали ще уча в България или в Италия, макар че там е по-трудно заради езика. В момента се колебая дали да не уча психология в СУ, ако ме приемат, или в Италия. Психологията страшно много ми харесва като наука.
Пречи ли, че си българка в Италия?
К: Не, все пак там има момичета от цял свят. Конкуренцията е по-голяма, но има работа за всички.
Отразява ли се световната финансова криза в Италия?
К: Да, има разлика, страшно много се усеща. Разликата се усеща, само като споменем, че за една реклама да снимам примерно, ако хонорарът допреди 6 месеца е бил 5 000 евро, сега е 2 000.И не само в модната индустрия,всички се оплакват от понижени заплати.
Смяташ ли да се върнеш в България?
К: Да, разбира се, България е моята родина. Аз никога не съм я напускала, полетът от Италия е по-малко от 2 часа, идвам си винаги, като ми домъчнее, стига да не съм ангажирана.
Какво би пожелала на читателите ни?
К: Да следват мечтите си и да се борят за това, което искат да получат от живота, защото това е правилният път към щастието.