"Живях редом с талантливи и културни колеги, учех се на вкус и на колоритно изграждане от Кирил Цонев, Вера Недкова, Алекасндър Петров, Ваня Дечева и баща й, Иван Вукадинова, Владимир Гоев, Калина Тасева, Елена Панева… А всички ние живеехме с високото самочувствие, че у нас са се родили разкошни, много живописни икони (събрани най-вече в Криптата на Александър Невски", дето често ходехме); че е имало онези стенописи в Боянската църква – преди дори да започне Ренесансът в Италия; че е съществувал Иван Милев, че имаме пантеистичната, необикновенна живопис на Майстора, чудесния "парижки" колорит на Бенчо Обрешков, подвига на Златю Бояджиев, прекрасните фантазии на Казаков-Нерон, могъщото творчество на Яранов… А напоследък видях по телевизията картини на стария и налудничав Генков Генков, видяха ми се така силни, че си рекох: ето каква трябва да е живописта след Ван Гог, просто още по-драматична и гореща, за да отговаря на неистовото напрежение, на иначе неизразимия грохот на нашата епоха. Интензивните средства май вече са задължителни.
Няма да запомнят какво си нарисувал или какво си написал: ще запомнят ИНТОНАЦИЯТА ти…"
Откъс от "непретенциозната и фрагментарна", както самата тя я нарича, автобиография на Лиляна Дичева.
Прочете още за Лиляна Дичева:
Аз съм Дон Кихот с четка
Съпругът Ви е най-добрият Ви приятел