Папа Лъв III коронясва Карл I Велики в Рим за император през 800 г. Империята му включва различни племена и народности, с различна степен на общественото развитие. Карл I Велики взема мерки за укрепване на границите и се стреми да централизира властта. Център на държавния живот е кралският двор. Опитва се да контролира дребните благородници. Според него Католическата църква е опора на кралската власт. Затова се намесва в назначаването на епископите, поощрява принудителното християнизиране на населението в завоюваните земи. Вътрешната политика на Карл I Велики помага за феодализацията на франкското общество. След смъртта му империята на франките се разпада.
На 28 януари 814 г. умира Карл I Велики. Той е от династията Каролингите, крал на франките от 768 г., император от 800 г. Става едноличен управител на обединената държава от 771 г. В резултат на многобройни завоевателни походи (против лангобардите 773-774 г. 776-777 г.; баварския херцог Тесилон, 788 г.; саксите, 772-804 г.; арабите в Испания, 778-779 г., 796-810 г. и др.) разширява границите на кралството си.