„Тези беседи са предназначени за читатели, на които съвременната наука е слабо позната или съвсем чужда. Взети заедно, седемте глави представляват бърз преглед на някои от най-значимите и интригуващи аспекти от голямата революция, настъпила във физиката през XX век, и главно на въпросите и загадките, породени от нея. Защото науката ни дава представа как най-добре да разбираме света, но и ни показва необятността на всичко, което още не сме си изяснили.
Първата беседа е посветена на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, „най-красивата от съществуващите”. Втората – на квантовата механика, в която се коренят някои от най-объркващите въпроси на днешната физика. Третата се занимава с космоса, със строежа на Вселената, която обитаваме. Четвъртата е за елементарните частици. Петата разглежда квантовата гравитация и полаганите в момента усилия да се съберат в едно великите теории от миналия век. Шестата е за вероятността и топлинното излъчване на черните дупки. Последният дял от тази книга, наместо заключение, се връща към нас самите и се пита как би трябвало да мислим себе си на фона на чудния свят, описан от физиката.“
~ Из увода на Карло Ровели
За автора:
Карло Ровели (1956, Верона) е италиански физик-теоретик, преподавал е в родината си, САЩ и Франция, където живее от началото на новия век. Работи в университета Екс-Марсилия. Изследовател е в областта на квантовата физика; изучава природата на времето и пространството; сред най-интересните резултати от работата му е доказателството, че в теорията на примковата квантова гравитация пространство-времето има дискретна структура. Сред научно-популярните му публикации до момента се открояват трите книги от 2014 г.: Реалността не е каквато ни изглежда, Какво е времето? Какво е пространството? и Седем кратки беседи по физика, която постига небивал успех сред читателите първо в Италия, а после и по света (над милион продадени екземпляра от над 40 издателства на различни езици). През 2017 г. – и също с огромен отзвук – Ровели публикува нова книга, с която анализира и описва за широката публика онова, което наричаме „време”. „Много предстои да научим – казва авторът в интервю за в. La Nacio, – и мисля, че всяка крачка, която правим, предполага някаква малка или голяма промяна на парадигмата… Науката в действителност не е дълъг период на покой, накъсан от внезапни големи революции – тя напредва чрез малки пренареждания… В такава ситуация, в каквато се намираме сега, недоверието в науката може да бъде крайно опасно. Разбира се, тя не разполага с отговор за всичко, но да я пренебегваме, означава да загърбим всяка възможност да избегнем катастрофите…”