ЧТЕТЕ Ли ТОВЪ? НИ СА ПРТНСНЯВЙТЕ! ВИЯ ЗТЕ НРМЛН ЧИТАТЕ. ПРУДлЖВАЙТ Е ДА ЧТЕТЕТЕ.
"Караниците около четенето" от Алексанъдр Кьосев е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти (понякога истински крамоли) около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя.
Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации (предимно американски, немски и български) и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето (и защо например горният текст, в който всяка дума е сбъркана, все пак се чете?); как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност” и „читателска компетентност”. В последната глава те са разгледани на фона на глобализацията, новите медии и дигиталната революция, които променят основните културни, образователни и технологични условия на читателския акт – а с това и самия него.
През призмата на този проблем Караниците около четенето разказва за историята на хуманитарните и социалните науки от края на XX век до днес: за техните неравни противоборства с „точното знание” и за произтичащите от това конфликти за авторитет и власт в образователните политики, научните институти и
университетите.
Настоящият труд е част от двутомник, посветен на четенето – авторът подготвя втория том, озаглавен „Читателски практики в България”, където теорията е приложена върху родни тревоги.
Издателство Сиела
Стр. 666
Цена 20 лв.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение:
ТРАЕКТОРИЯ или как да навлезем в проблематиката на тази книга
• Между методите
ЧАСТ ПЪРВА: СЛОН БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Глава първа
Историята на книгата и историята на четенето
• Въпроси на произхода и традицията на научното поле „история на книгата“
• Елементи и взаимовръзки в социалното битие на книгата
• Комплексността на предмета и интердисциплинарната програма
• Фокусът
• Мястото на историята на четенето
• Бележки върху методологията
Глава втора
Литературознание и философия: от недоверието към четенето до недоверието към текста
• Кратка история на литературоведското недоверие към четенето
• Трудности около „автономната творба“
• Обратът в европейски контекст: феноменология на четенето, рецептивна естетика
o Жорж Пуле: Другият в съзнанието ми
o Комуникативният обрат
o Констанцкият университет и семинарът „Поетика и херменевтика“
o Ханс Роберт Яус, провокаторът
o Ханс-Георг Гадамер: четене – виждане – слушане
o Волфганг Изер: от фенономенология на четенето към антропология на фикцията
• Обратът в американски контекст: деконструкцията и теорията на читателското реагиране
o Пол де Ман: дисеминацията като четене
o Стенли Фиш: как да разпознаем стихотворение, когато видим такова?
• Марксистката критика на теориите на четенето
o Тери Игълтън: читателите няма какво да загубят освен литературните си окови
• Избледняване на теорията
Глава трета
Културните изследвания: рискове на радикалното политизиране
• Произход на културните изследвания от духа на работническата класа и лявото литературознание
• Отвъд дисциплините
• Основни идеи
o Ангажираната наука
o Антиелитизмът
o Всичко е култура, всичко се чете
o Систематичният политически редукционизъм
o Теренисти срещу текстуалисти
• Пукнатини в проекта за културни изследвания
• Тенденции от последните години
o Реакцията на десницата
o Скандалите и загубата на престиж
• Понятието за четене, разработено от културните изследвания
o Мишел дьо Серто: четенето като бракониерство
o Стюърт Хол: кодиране и декодиране
o Eдуард Саид и контрапунктното четене на фона
o Гаятри Спивак: обичайните имена като катехрези
o Ирмгард Маасен: исторически режими на четене и феминистката утопия
o Колин Мърсър: разпределянето на тортата срещу панацеята на четенето
o Бенуел, Проктър и Робинсън: към политическата апология на нечетенето
• Още веднъж за понятието за четене, разработвано от културните изследвания
ЧАСТ ВТОРА: ДОКАЗАТЕЛСТВА БЕЗ СЛОН
Глава четвърта
Социология на четенето
• Предистория: социология на литературата, социология на книгата
• Хайнц Бонфадели: неточностите на точните изследвания
o Методологически трудности
o Проблематичната картина на читателските практики в немскоезичния ареал
• Синтия Луис: Социология на четенето в клас
o Класната стая: „временна култура, която трае девет месеца“
o Какво изследваме всъщност? Заменимостта на четенето
Глава пета
Четене и доказателства: изследвания в психологията, биологията и когнитивната наука
• Психологическата традиция
• Какво прави мозъкът, докато четем?
• Революцията на когнитивната наука
o Към контекста на възникването на когнитивистиката
o Новата наука за познанието
• Изследванията на когнитивната наука върху четенето
o Атомите на четенето
o Конструктивисткият обрат
o Четене и разбиране
o Метапознанието
o Социокултурната ориентация
o „Ефектът на Матея“: един пример за социокултурен макроподход
• Новите тълкувания на понятието грамотност
• Методологически дискусии: граници на когнитивистиката?
Глава шеста
Педагогиката и четенето: един американски пример
• Назад в историята
• Национализми и речници
• Американският случай
o Холисти и атомисти
o Джон Дюи и традицията на прогресивното образование
o Чарлз Елиът и литературното движение
o Едмънд Хюи и педагогическата психология
o Между войните
o Защо Джони не знае да чете?
o „Цялостният език“ срещу „фониката“
o Епохата на мениджмънта в образованието
o Залогът във войните за четенето
o Съвременни образователни политики
Глава седма
Изследването PISA: четенето през призмата на „функционалната грамотност“ и „читателските компетентности“
• Предимствата на PISA
• Резултатите от PISA и изводите за читателските умения и способности на българските ученици
• Критиките към PISA
• Проблемът: какво печелим и какво губим, когато разглеждаме четенето през категориите „грамотност“ и „читателски компетентности“?
• Понятията, с които работи PISA, и посоката, в която се развиват те
• Симптоми на усложняването
• Понятието „ангажираност“: редукции и тривиализация
• „Вещините“ на читателя – ограниченията на PISA
• Алтернативен поглед върху „функционалната грамотност“
• „Не правя нищо без удоволствие“ и разночетенията на читателската „наслада“
• Четенето като учене: половината слон
ЧАСТ ТРЕТА: МЕДИАМОРФОЗАТА, глобализацията и институционалните рамки на четеното. Какви нови въпроси трябва да си зададем?
Глава осма
Четене в рисковото общество
• Cultural Literacy и болките
на хуманитаристиката
o Електронната текстуалност
• Краят на четенето
Бъдещето на
o NEA и американските дискусии
o Научност и паранаучност
o Аргументи и контрааргументи: опит за сумиране
o Блокажи, кръгове и фетиши на дискусията
• Назад към миналото: топи ли се айсбергът?
o Подозрителното отсъствие: къде е четенето на класиците?
o „Древните“ и проблематичното им място в архитектониката на християнския космос
o Четенето като vita contemplativa
o Res Publica Literarum
o Канон и роман
o Канон и гений
o Дисциплиниране, национализиране, институционализиране
Държавната образователна политика
Развитие на модерната хуманитаристика в университетите
Автономизирането на литературното поле и неговата политика към миналото
o Трудностите на канон-формирането
o Неявната функция на канона (1): контролът върху масовата литературна продукция
o Възникването на модерните литературни канони: опит за обобщение
• Корелатът на канона: преданото четене
o Идеализации и стереотипи, свързани с „преданото“ четене
o Конкретните практически норми
o Филологическият идеал
o Писателският идеал
o Проблематичният статут на нормата
Институционализация на преданото четене
o Културен престиж на доброто четене
o Нормативно и практическо: състояние и нестабилни йерерхии на читателските практики; възцаряването на нормата
o Неявната функция на канона (2): „предано четене“ срещу „маниашко“ четене
o Деликатният контрол и бракониерствата
o Практики и норми
o Дълг и наслада
• Съдбата на каноните днес: два анекдота
• Една визия за бъдещето на книгата: Армандо Петручи
o Промяната в рамката
o Рисковото общество и рисковете
пред четенето
Канон, репресивност, свобода
Канон – още веднъж за дълга и насладата
Канон, дълго траене, политики на паметта, политики на четенето
Четене и медитация
Канон, концентрация и задълбоченост
„Отвързването“
• Още веднъж за рисковете
Пчели: вместо заключение:
• Маршрути
• Живот в сравнения
• Евристиката на ходещите
• Маршрут и биография
• Мостове над несъизмеримостта
o Несъизмеримости в науките за четенето: какво сме в състояние да направим
• Един пример: стиловете на науките за четенето
• Възможното сътрудничество: размяна на хипотези срещу доказателства
• Да се учат чужди езици не е чак толкова трудно
• Обиколка около слона?
• Интегралното понятие за четене: на какви изисквания трябва да отговаря то?
o То трябва да бъде антиредукционистко
o То трябва да представя особената структура на четенето
o То трябва да представя диалектическите взаимозависимости вътре в струкурата
o Понятието, което трябва да бъде разработено, трябва да създава критерий
какво не е четене
o Интегралното понятие за четене трябва да координира дескриптивните, нормативните и емотивните аспекти на четенето
• Вкъщи
РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА