Италианският гений в изобразителното изкуството Караваджо е прибавял към боите си и прах от светулки. Това разкрива научно изследване, ръководено от Роберта Лапучи от Американския университет Saci във Флоренция, съобщават чуждестранни медии.
Според нея художникът е измислил рецепта на базата на дeстилирани и изсушени светулки, за да си набави специалния прах. Той пробил дупка в тавана на ателието си, за да позволи навлизането на светлина. Посредством поставени огледало и лещи тя проектирала върху повърхността на платното, което използвал, образа на рисувания предмет. Промените в осветяването и в моделите принуждавали маестрото към многократни проекции. Караваджо постепенно усъвършенствал метода си, реализирайки все по-изтънчени проекции и все по-съвършена дълбочина.
Последните анализи на неговите картини доказват наличие на фоточувствителни материали като сребро, арсен, магнезий, цинк и йод. Използването на тези материали позволявало на художника да фиксира временно образа върху платното, така че той можел да работи на тъмно. Караваджо успял да получи застинало отражение, наподобяващо снимка и да се избави от непрекъcнатите промени, дължащи се на разместването на проекциите на лъчите.
С въведената от Караваджо техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон той става един от основоположниците на барока в живописта, разграничавайки се от господстващото течение на маниеризма.