Говорим с Капка Касабова за романа й Вила Пасифика, издаден наскоро от ИК Сиела – една мистична и красива история.
Къде Ви застигна идеята за Вила Пасифика и как работихте по тази интересна история?
Историята дойде от персонажите, а те – от мястото наречено Вила Пасифика в романа, което беше вдъхновено от истинско подобно, но не идентично, забутано и малко посещавано място в Еквадор, на което попаднах съвсем случайно докато прекарвах 3 седмици в страната пътувайки по автобуси с раница. След като си тръгнах, не можех да се отърва от мисли за това място и странната му енергия, едновременно злокобна и вълшебна. Животните и растенията които видях в Еквадор също ме потресоха и затова измислих парка за защитени екзотични животни като част от комплекса на Вилата. Кoмбинирано с политическата и битова обстановка там, исках да създам една леко метафизична история в която всичко това да си намери място.
Не живеем ли понякога повече в илюзорен, измислен свят? И пречи ли ни това или ни помага?
Английската авторка-философка Айрис Мърдок беше казала: «Ние живеем в измислен свят, свят на илюзии. Задачата на твореца е да намери това което е реално» – тоест истиннно. За мен литературата и изобщо изкуствата са това, което ни разкрива истината и същността на живота и собствената ни природа, под илюзиите (можем направо да ги наречем лъжи) на материалното съществувание и на масовото мейнстрийм общество, коeто aгресивно ни налага ограничаващи и задушаващи клишета за живота и нас самите, превръщайки много хора в ненаситни консуматори и духовни инвалиди. Привидно фантастичният и двусмислен свят на Вила Пасифика всъщност разкрива истинската природа на героите и техните скрити желания и страхове. Това правят всички алегории и истории с фантастични или сюрреалистични моменти – показват ни голата истина по един по-интересен за интерпретация начин. Аз не си падам по дидактизма и социалния реализъм.
Приключение ли е писането за Вас?
Естествено! Най-голямото, защото е скрито в съзнанието и подсъзнанието ми, все едно да носиш шапка невидимка – ограден си и дори просмукан от материалната и шумна реалност всеки ден, а в себе си носиш нещо съвсем различно върху което нямаш особен контрол, като сън, и което ти разкрива нови светове – и ако имаш късмет да се получи и да можеш да му придадеш разпознаваема и автентична форма, един ден споделяш тези светове с читатели. Впрочем четенето е на същия принцип.
И кое Ви носи най-голямо удовлетворение?
Освен писането? Да чета, да ходя из природата, и да готвя и ям.
Мястото на литературата в днешния забързан ден, според Вас?
Както винаги, централно – поне за тези които искат нещо повече от материалното и буквалното, разбира се. Хората се оплакват че нямат време да четат (докато си сменят за пореден път профила на Фейсбук) – но истината е, че винаги намираме време за това което обичаме и което ни захранва. Ако не намираме – започваме да линеем и да се смаляваме вътрешно.
Имате ли любимо кафене?
Сега живея на доста изолирано място в Шотландия където няма кафенета, така че… Студиото ми сутрин, с кафеварката и птиците на покрива.
Какво пожелавате на нашите читатели за 2013-та?
Да се погрижат за здравето на душата си. Да четат и да слушат музика която обичат. Да се разхождат на чист въздух. Да гонят негативните мисли, враг номер едно. Да обичат себе си – иначе вижте какво стана с главната ми героиня Уте.
Прочетете още: за книгата Вила Пасифика и интервю с Капка Касабова за Kafene.bg от 2008-ма година