Калоян Иванов е от онези млади български творци, които чувстват музиката като част от себе си и като възможност да изразят вътрешните си вълнения и впечатления. Поводът да се запознаем с него е участието му в конкурса за млади пианисти "Димитър Ненов". Калоян бе удостоен със специален приз за изпълнение на творба на Димитър Ненов и зае трето място за второто си изпълнение – творба на Бетовен. За “Kafene.bg” Калоян сподели
Започнал си да се занимаваш с музика от шест-годишна възраст. Кое те вдъхнови тогава?
Започнах случайно – като детски каприз, без да бъда подтикван от родителите си, както нерядко се случва. Постепенно пианото (наред с литературните и композиционните опити) се превърна в незаменима възможност да изразя колоритните си впечатления от света, койте ме заобикаляше. Сценичните изяви, които за моя радост последваха, пътуванията, състезанията, срещите с изявени личности- бих добавил и вниманието, което получавах – всичко това действа безспорно опияняващо на една ранна възраст. Смятам, че успях и до днес да запазя вълнението и унеса, които изпитвах тогава от досега си с изкуството.
Как се чувстваш като единственият музикант в рода си?
Получавам безусловна семейна подкрепа, но в професионалното си развитие разчитам предимно на себе си- на характера и потенциала,с който разполагам. Разчитам на контактите, които се стремя да създам. Рискувам, понякога резултатите ме изненадват. Пол Клодел е казал – „Младостта не е време за наслаждения, а време за героизъм.”
Би ли продължил да се занимаваш професионално с музика?
Целта да се „разгърна” като изпълнител – и съответно да изградя (доколкото е възможно) кариера като такъв, е вкоренена в мен от ученическите ми години. Страничните занимания, интересите, любопитството да погледна в други посоки, не промениха отношението ми. Напротив – обогатиха ме. Смея в това число да включа и трудностите, които съм срещал- дори разочарованията.
Беше отличен с два приза на конкурса "Димитър Ненов". Какви чувства влагаш в твоите изпълнения?
Неподменени, искрени – дори когато музиката (например писана през 20в) води със себе си „художествена агресия”, ироничност или студенина. Вярвам, че изкуството е надличностно, но то е и освобождение на самата личност.
Имаш ли планове да създадеш свои собствени произведения?
Не изпитвам необходимост в момента. По време на следването си в Националната Музикална Академия, както по пиано, се занимавах интензивно и с композиция. За мен това беше още една форма, едно средство да коментирам, да се справя и (доколкото това е възможно) да придам по-дълбок, художествен смисъл на събитията и промените, които настъпваха в личния ми живот и в професионалните „търсения”. За щастие имах възможност да представя част от тези творби на сцена.
С какво друго обичаш да се занимаваш освен с музика?
Проявявам интерес към театралното изкуство- и дори в по-голяма степен- към киното. Обичам класическите, „легендарни” филми на 20ти век, независимите продукции, европейските режисьори като Пазолини, Фелини, Бергман. Умението да разказваш е ключово за един артист, независимо в каква област се изявява той.
Друго голямо увлечение за мен са езиците. На 16-17 годишна възраст, независимо от заниманията ми в Националното Музикално Училище, вземах уроци по латински и (макар в по-ограничена степен) по старогръцки. Романтизмът е изтласкан назад и сега общуването на някой от основните (съвременни) европейски езици е необходимост, свързана с плановете и надеждите за предстоящото ми развитие.