Представяме ви писателя Калоян Захариев и последната му книга „Съкровище, пищови и южни морета“. Как се ражда тя, как идва вдъхновението и кои са Мартин и Габриела – научете от самия Калоян.
Здравейте, Калоян! Благодарим за възможността за това интервю! Съкровище, пищови и южни морета – великолепен юношески роман! Как се зароди идеята и от къде дойде тази заплетена фабула?
Истината е, че около два месеца се взирах в една самотна празна страница на екрана с кристалната яснота, че времето ми за писане изтича. Крайният срок наближаваше, а идеята просто не идваше. Започнах да чета юношеска литература с надеждата да прилъжа вдъхновението, но то се оказа доста упорито и отказа да се покаже. Накрая, аз самия не знам как, в главата ми изникна сцена как баща и син пътуват със самолет над Тихия океан. Набързо нахвърлих две страници. Двамата пътуваха без цел и просто си говореха в самолета. Знаех само, че са тръгнали от Австралия и нищо друго. Момчето се казваше Мартин. После започнах да се замислям как да направя тази простичка идея не толкова простичка и далеч по-интересна. Започнах да градя около нея тухличка по тухличка и „Съкровище, пищови и южни морета“ се появи някак си неусетно.
Родиха се Мартин и Габриела. После дойде Владимир и професор Алексиев. Надя се вмъкна в историята последна и някак с нежелание, но бързо се превърна в любимия ми герой. Покрай случайна статия за германските колонии в Тихия океан (мда, вдъхновението при мен работи странно) се роди и злодея. И преди да разбера какво всъщност става, „Съкровище, пищови и южни морета“ се изпълни с живот.
Не мога да крия, че крайният резултат изненада и мен, защото създадох нещо, на което не очаквах, че съм способен. Разбира се, романът мина през грижовните ръце на Весела Фламбурари, която му придаде голяма част от чаровното излъчване, на което читателите ще имат възможността да се насладят.
Пътували ли сте по всички тези чудни далечни места? Книгата си е цяло пътешествие и в глобалната история, и из чудни географски ширини!
Уви, не съм. От дете обожавам географската наука. За щастие днес светът е много по-малък, отколкото беше в моето детство. Днес имаме интернет и пред нас е уникалната възможност да надникнем на места, за които дори не сме подозирали, че съществуват. Аз самия с удоволствие опознавам екзотичните кътчета по света с надеждата, че някой ден ще мога да посетя поне някои от тях.
Тук е мястото да спомена, че направих множество проучвания и една значителна част от фактите и описанията са напълно истински. Оставям на читателите да се досетят кое е авторова измислица.
По-различно ли е писането за тийн хора?
Определено. Винаги съм писал за по-възрастни читатели. Причината е трагична – забравил съм какво е да си дете. Трудно мога да вляза в ума на днешния тийнейджър, да разбера какво харесват, какво им допада. Дори този специфичен език, който използват, вече ми е чужд.
С писането на романа си припомних много неща от моето детство и разбрах, че порастването ми е дало много неща, но ме е лишило от много други.
Не ми оставя нищо друго освен да се надявам, че съм успял да се справя със задачата да напиша юношески роман. Разбира се, това ще го кажат читателите.
Очаквате ли обратната връзка, влияе ли тя на следващите Ви работи?
Няма творец, който да не слуша много внимателно своите читатели. Писателите пишем, за да нахраним странното създание, което живее във всеки един от нас, но нашите творби никога не са за нас самите.
За мен е важно читателят да прочете книгата и сам да реши какво му харесва и какво – не. Отрицателната критика е също толкова полезна, колкото и положителната. За мен романът ми е това, което е детето за своя родител. Мисля за него като за перфектен, без нито един недостатък. Това, разбира се, е далеч от истината. Развивам се като писател с всеки ден, с всяка написана страница. Това не би било възможно, ако читателите не споделят какво им харесва, какво биха искали да се промени. Винаги съм готов да чуя нечия идея, да погледна историята от друг ъгъл.
По какво работите в момента? Ще има ли продължение историята на Надя и Мартин?
В момента работя точно по следващата история за Надя и Мартин, която носи работното заглавие „Прокълнатото съкровище“. Както можете сами да се досетите, има съкровище и то е прокълнато. Оригинално, нали? Озаглавяването на моите истории винаги ми е било много трудно и традиционно го оставям за накрая. За онези, които внимателно са прочели „Съкровище, пищови и южни морета“ знаят, че Мартин и Габриела имат следа, която ще ги отведе до родителите им. В „Прокълнатото съкровище“, с помощта на Надя, те тръгват по света в търсене на любимите си хора. Ще разкрия само, че историята се развива в Латинска Америка и по-точно екзотични кътчета на Чили и Боливия. Читателите, с помощта на главните герои, ще имат възможност да опознаят някой от най-хубавите и опасните кътчета на тези държави.
Пожеланието Ви за читателите на романа и читателите на Kafene.bg?
Четете това, което ви харесва, но никога не се страхувайте да разлистите нещо нетипично, нещо ново, нещо непознато. Магията винаги се крие там, където най-малко очаквате. Затова разтворете и следващата страница и оставете скритото в нея да ви изненада.
И никога, ама никога не забравяйте да докоснете всеки малък миг, който животът ви поднася.