Калина Терзийска е театрален режисьор, поставяла е множество пиеси на родна сцена. Някои от най-популярните автори, чиито текстове е поставяла са А.Пушкин, Оскар Уайлд, Аби Морган. За изкуството, сцената и нещата от живота, представяме ви Калина…
Разкажете ни за своите постановки, накратко.
Представленията, които съм режисирала досега са „Моцарт и Салиери” от А. Пушкин, „Там, вътре” от М. Метерлинк, „Саломе” от О. Уайлд и „Малък динамит” от А. Морган. Опитвайки се да бъда кратка си поставих за цел да намеря общите неща, които са ме движили и при четирите и открих неочаквани за себе си паралели между извънредно различни сюжети и персонажи – в този смисъл – благодаря за въпроса! Във всеки от изброените спектакли има гений, светец, луд – или с други думи изключителна личност или същество, около което се центрира действието, и в четирите представления екстремността, интензитета на живеенето в крайни ситуации, връзката на любовта и смъртта, отношенията на човека с божественото и необяснимото са били и всъщност продължават мои актуални теми и зони за театрално изследване и постигане.
Има ли реална възможност за реализация на младите режисьори у нас? Дава ли се път на младите? Кои са основните предизвикателства, пред които са изправени?
Има различни подходи за подкрепа на младите режисьори – програмите на НАТФИЗ, НБУ за режисьорски проекти, Фонд „Дебюти” към НФ „Култура”, фестивалите „Малък сезон” в ТР „Сфумато”, „Дни на младата режисура” в Ловеч, програмата „Младите в Младежкия”. Едни от тях осигуряват финансиране, други сцена и възможност за изява, трети комбинация между двете. Бих казала,че това са по-скоро пътечки, които ако имаш талант, енергия, амбиция и известна самонадеяност можеш да превърнеш в път. Аз съм все още на пътечката…. Същинският проблем идва след като младият режисьор изчерпи възможностите си да бъде „млад режисьор”. Основното предизвикателство е как да поддържаш професионалната си кондиция при дълги интервали от време между отделните работни процеси и как физически да оцеляваш междувременно.
А има ли, случва ли се, според Вас, модерен театър в България?
Да, доказателство за това са представленията на Явор Гърдев, Десислава Шпатова, Галин Стоев, Елена Панайотова, Лилия Абаджиева.
Сцена от спектакъл на режисьорката – "Малък динамит" от Аби Морган.
Какво Ви носи театъра?
Усещането, че правя нещо смислено и че се движа към някаква неясна, мистериозна цел на живота си. Опитвала съм да го заменя с други дейности и видове работа, но засега неуспешно.
Коя пиеса и на коя сцена мечтаете да поставите?
Аз имам списък с пиеси, които бих искала да поставя „Завръщане у дома”, „Пейзаж”, „Тишина” и „Тленна прах” на Х. Пинтър, „Истинският инспектор Хаунд”, „След Магрит” и „Истинското нещо” на Том Стопард, „Реещи си гледни точки” на Анна Топалджикова,„Експеримент с въздушна помпа”, „Пет мълчания” и „Паметта на водата” на Ш. Стивънсън, „Копнеж” и „Пречистени на Сара Кейн, „Замъкът Ирелох” на Теодора Димова, „Истерия” на Тери Джонсън и др. и няколко любими истории от детството: „Мери Попинз”, „Дивите лебеди”, „Бирлибан”, „Моливко и Сръчко”, „Джуджето Дългоноско”, „Маншон, Полуобувка и Мъхестата брада”. Напоследък все по-често фантазирам за постановки в алтернативни пространства – например вътрешния двор на „Съдебната палата”, трамвай № 5, езерото „Паначарево”, „Небесните пасбища” в Осиковица.
Доколко човек може да живее от изкуство у нас днес?
Струва ми се невъзможно. По-скоро имам усещането, че творците плащат, за да работят.
Постановката, която Ви впечатли най-много в последните месеци?
Две са: „Жената, която предпочиташе да търси храна” и „На морето” на Театралната трупа на Рут Кана, Израел.
Вашето пожелание за читателите на Kafene.bg?
Желая им вдъхновение, радост и много сънища наяве!