Светът на изкуството е пълен с фалшификати. Фалшива оригиналност, фалшива емоция и фалшива експертиза на критиците – те са навсякъде около нас и в такова изобилие, че едва ли знаем къде да търсим истинското. Или може би няма истинско? Може би светът на изкуството е само една огромна преструвка, в която всички ние участваме?
Може би всичко е изкуство – някой ще каже, че е тъкмо така. Всичко е въпрос на вкус, заявяват хората. Но няма ли какво да се каже в отговор? Нямаме ли начин да разграничим истинското от фалшивото изкуство или да кажем защо изкуството има значение и как? Ето няколко положителни предложения.
Първо, обаче, трябва да пренебрегнем факторите, които нарушават нашата преценка. Картини и скулптури могат да бъдат притежавани, купувани и продавани. Следователно в тях има голям пазар и независимо дали те имат стойност или не, те със сигурност имат цена. Оскар Уайлд смята за циник онзи, който знае цената на всичко и стойността на нищо. А арт пазарът неизбежно се управлява от циници.
И така, как можем да преценим, че едно произведение на изкуството е истинско? Три думи обобщават отговора – красота, форма и изкупление.
Красота
За много артисти и критици красотата е дискредитирана идея. Модернисткото послание, че изкуството трябва да покаже живота такъв, какъвто е, предполага, че ако се стремите към красота, ще завършите с кич. Това обаче може и да е грешка. Красотата ви кара да спрете да мислите за себе си и да погледнете по-задълбочено в света на другите.
Кичът е средство за евтини емоции. Красотата е самоцел. Ние достигаме до красотата, като оставяме настрана преходните си интереси си. Има много начини да се направи това, но изкуството е безспорно най-важното, тъй като ни представя образа на човешкия живот – нашия собствен живот и всичко, което животът означава за нас.
Нашата човешка нужда от красота не е нещо лошо. Това е необходимост, произтичаща от нашия морален характер. Можем да се скитаме из този свят, отчуждени, обидени, пълни с подозрение и недоверие. Или можем да намерим дома си тук, да бъдем в хармония с другите и със себе си. И преживяването на красотата ни води по този втори път. То ни казва, че сме у дома, че светът вече е подреден в нашите възприятия като място, подходящо за същества като нас. Това е, което виждаме в пейзажите на Коро, ябълките на Сезан или звездното небе на Ван Гог.
Форма
Истинското произведение на изкуството не е красиво по начина, по който едно животно, цвете или селска поляна. Това е съзнателно създадено нещо, в което човешката нужда от форма триумфира над случайността на обектите. Животът ни е фрагментиран и разсеян – нещата започват в нашите чувства, без да се налага тяхното завършване. Много малко ни се разкрива по такъв начин, че неговото значение може да бъде напълно разбрано.
В изкуството обаче ние създаваме царство на въображението, в което всяко начало намира своя край и всеки фрагмент е част от смислено цяло. Бах ви води във въображаемо пространство и ви представя в него образа на вашето собствено удовлетворение. По същия начин Рембранд ще вземе плътните нюанси на стареещото лице и ще покаже как всеки от тях улавя нещо от вътрешността, така че формалната хармония на цветовете ще предава пълнотата и единството на човека. В Рембранд виждаме интегриран характер в дезинтегриращо тяло.
Формалното съвършенство не може да бъде постигнато без знание, дисциплина и внимание към детайла. Хората бавно започват да разбират това. Ето защо, за да бъдете наистина модерни, трябва да създавате произведения на изкуството, които показват съвременния живот във всичките му разединения и го довеждате до пълнота, както е направил Филип Ларкин в своята велика поема „Сватбите на мъртвите“.
Изкупление
В лицето на скръбта, несъвършенството и динамиката, ние често си задаваме въпроса: „Защо?“ Нуждаем се от увереност. Ние търсим изкуството за доказателство, че животът в този свят е смислен и че страданието не е безсмислено нещо, както често изглежда. А че е необходимата част от по-голямо и изкупително цяло.
Трагедиите ни показват триумфа на достойнството над унищожението и състраданието над отчаянието. Те ни напомнят, че красотата е изкупително присъствие в живота ни. Това е лицето на любовта, блестящо всред пустота.
Не бива да се изненадваме, че много от най-красивите произведения на съвременното изкуство са се появили в отговор на омраза и жестокост. Стихотворенията на Ахматова, прозата на Пастернак, музиката на Шостакович – такива произведения светеха в тоталитарна тъмнина и показваха любовта сред разрушенията.