Откъс от книгата 12 революционни стратегии в помощ на родителите от от д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън. Повече за книгата прочете тук.
Трета глава
Стълбата на мозъка
Интегриране на „низшите” и „висшите” мозъчни региони
Един ден Джил чула викове в стаята на шестгодишния си син Грант. Четиригодишната Грейси открила кутията със скъпоценности на брат си, взела от там „най-скъпоценния кристал” и го изгубила. Джил влязла в стаята точно когато Грейси с възможно най-злостен тон изрекла: „Това е просто глупав камък и се радвам, че го изгубих!”.
Джил погледнала към сина си, който стискал юмруци с поаленяло от гняв лице. Вероятно и вие сте преживявали подобни моменти, в които всичко се крепи на косъм и аха да се разрази истинско бедствие. Вярно, все още има надежда ситуацията да се развие към добро и да се стигне до мирно разрешение на проблема, но развоят може и да е коренно противоположен и да ескалира в хаос, анархия и дори насилие.
Всичко зависи от това как вашите любимци контролират импулсите си, до каква степен умеят да овладяват силните емоции и да вземат уместни решения.
Джил мигновено съзряла признаци за онова, която щяло да последва: Грант бързо губел контрол над себе си и нямало как да вземе разумно решение. В очите му горяла дива ярост, а в гърлото му се надигало диво ръмжене. Той се хвърлил срещу сестра си, но Джил реагирала мигновено и за щастие успяла да го изпревари. Тя го сграбчила, вдигнала го във въздуха така, че яростните му удари с ръце и крака не достигали до сестра му. Когато се поуспокоил, Джил го освободила от прегръдката си. През сълзи той погледнал сестра си, която всъщност много го обичала, и спокойно произнесъл фразата: „Ти си най-лошата сестра на света”.
Когато разказвала на Даниъл за случилото се, Джил обяснила, че последното вербално торпедо попаднало точно в целта и предизвикало неутешим плач у Грейси, точно каквото било намерението на Грант. Въпреки това Джил била щастлива, че в този момент се намирала в стаята, тъй като вероятността момчето да нарани физически сестра си била голяма. Тя задала на Дан въпрос, който много родители често ни задават: Не мога да бъда с децата във всяка секунда от деня. Как да ги науча да постъпват правилно и да се контролират, когато не съм наблизо?
Едно от най-важните умения, които можем да възпитаме у децата си, е да вземат уместни решения в емоционални ситуации като описаната по-горе. Добре е да ги научим да изчакат, преди да действат, да помислят за последствията, за чувствата на другите, да се придържат към нравствени критерии. Понякога с поведението си децата ни карат да се чувстваме горди. Друг път ни разочароват.
Каква е причината в определени ситуации децата да действат разумно, а в други толкова неразумно? Защо в някои случаи поведението им ни кара да ги потупваме одобрително по гърба, а в други да се хващаме за главата? Причините се крият в онова, което се случва по ниските и високите „етажи” на детския мозък.
Менталната стълба. Интегриране на „долните” и „горните” етажи
Във Втора глава разгледахме мозъка като съставен от две полусфери – лява и дясна. Сега ще се опитаме да го видим в напречен разрез – отгоре надолу, или по-скоро отдолу нагоре.
Да си представим нашия мозък като сграда с„долни” и „горни” етажи. „Долните етажи”, които включват мозъчния ствол и лимбичната система, се намират в основата на мозъка – от мястото, където свършва врата, до нивото на носовата кост. Според учените тези части на мозъка са по-примитивни и са отговорни за основни функции на организма (като дишането и мигането), за вродените рефлекси и импулси (като реакцията „бий се или бягай”), както и за силните емоции (като гняв и страх). Когато някой хвърли ненадейно към вас предмет и вие инстинктивно трепнете или се свиете, това означава, че мозъчните структури от „долните етажи” си вършат работата. Същото се отнася и когато поруменеете от ярост в ситуация като тази: убеждавали сте в продължение на двайсет минути петгодишната си дъщеря, че в зъболекарския кабинет няма да е страшно, когато внезапно в чакалнята се появява сестрата и обявява пред детето: „Ще трябва да й поставим упойка с инжекция във венеца”. Вашият гняв – както и другите силни емоции, телесните функции и инстинкти – произхождат от „долните етажи” на мозъка ви. Ако се замислим, и човешкият дом е така устроен – на първия етаж биват удовлетворявани най-вече базисните потребности на семейството. Там почти винаги се намират кухнята, трапезарията, тоалетната, банята и т.н.
„Горните етажи” на мозъка ви са нещо съвсем различно. Те включват мозъчната кора с различните й части – и по-специално онези, които се намират непосредствено зад челото ви, където е префронталната (предночелна) кора. За разлика от по-примитивните „долни” етажи, висшите мозъчни региони са по-развити и може да ви осигурят по-цялостна картина на света. Представете си „горните етажи” с ярко осветен кабинет или библиотека с много прозорци и оберлихти, откъдето струи светлина и можете да виждате всичко по-ясно. В мозъчната кора се осъществяват сложни процеси като мисленето, представянето и планирането. Именно там се формират много от качествата и способностите, които се надяваме да видим развити у децата си:
– умение да се вземат уместни решения;
– умение да се контролират емоциите и тялото;
– себеразбиране;
– емпатия;
– нравственост.
Дете, чиито висши мозъчни региони функционират добре, ще демонстрира някои от най-важните характеристики, присъщи за зрелия и психически здрав човешки индивид. Не твърдим, че то ще бъде свръхчовек и че никога няма да се държи детински. Но със сигурност ще контролира емоциите си, ще обмисля последствията от поведението си, ще се замисля, преди да действа, и ще зачита чувствата на другите. Това ще му помага да благоденства в различните аспекти на своя живот, а така и цялото семейство ще преодолява по-леко ежедневните трудности.
Както вероятно се досещате, човешкият мозък функционира по-пълноценно, когато работата на „горните” и „долните етажи” е съгласувана. Затова задачата на всеки родител е да изгради една метафорична стълба между „етажите” на детския мозък, която да ги свързва и подпомага съвместната им работа. Така ще бъде осъществена и вертикалната интеграция на детския мозък, което озназава, че по-висшите мозъчни региони ще наблюдават и контролират дейността на по-низшите и ще овладяват мощните реакции, импулси и емоции, възникващи там. Но вертикалната интеграция има двупосочен характер – „долните” мозъчните дялове и тялото (основата на дома) имат важен принос за процесите, протичащи на „горните етажи”. Не бива да вземаме важни решения, без да отчитаме информацията, постъпваща посредством чувствата и инстинктивните реакции. Трябва винаги да обръщаме внимание на чувствата и физическите усещания – които произхождат от „долните етажи”, – преди да предприемем каквото и да било. Нека обобщим: вертикалната интеграция осигурява свободен поток на информация между по-висшите и по-примитивните мозъчни региони. Тя представлява своеобразна стълба между „горните и долните етажи”, чрез която се осъществява координацията на различните мозъчни дялове.
….