Какво е да свириш на рояла, на който е свирил самият Рахманинов – разказва Пламен Цветанов

Пламен е талантлив млад български пианист и композитор. Той е само на 26 години. Завършил магистратура – пиано в НМА Панчо Владигеров, а преди това Националното Музикално Училище – пиано. Носител е на международни отличия в конкурси за пиано – Париж Франция, Чезенатико, Италия… Автор е на музика към филмите: "Кръговрат", "Еднопосочно движение", авторските музикални части от филма "Хиндемит"… и на редица театрални постановки.

Само преди месец Пламен , който е възпитаник на Българската Музикална Академия, успя да изправи на крака взискателната английска публика в Уорминстър и Бат, Великобритания.

Пламен е изнесъл два концерта по покана на Warminster-Festival – на 16.10.2012 в Warminster и на 17.10.2012 в Bath, The Holbourne Museum, на роял, на който е свирил самият Рахманинов!

В момента работи над няколко нови проекта, два филма и театрална постановка.

Когато човек чете Вашата биография остава с впечатление че сте космополит енциклопедист, занимавате се с толкова много неща, че човек не може да ви определи нито само като музикант, нито като композитор… какъв се чувствате и какъв се определяте Вие самият?

Не мога да отговоря точно на този въпрос – на фона на много хора, които познавам „енциклопедист“ е най-неточното определение за мен. Но ако трябва да бъда честен понякога се чувствам като нормален сред луди. Ако само аз съм нормален, а всички останали луди, тогава правилото не се ли обръща?

Трябва ли изкуството да се дели на групи, да му се слага етикет това е елитарно, това е масово, това е упадъчно?

Изкуството е форма на обществено съзнание и съставна част от културата на човечеството, което автоматично прави поставянето на етикети невъзможно – неща без традиции, значение и естетически качества не могат да бъдат наречени изкуство.

Наскоро сте имал много успешен концерт в Англия – вдигнали сте пренаситената с музика английска публика на крака, споделете с нас този Ваш успех?

Посещението ми в Англия тази година определено ще остави ясна следа в съзнанието ми по много причини, една от които (а може би и най-ярката) е, че свирих на рояла, на който е свирил самият Рахманинов – романтикът на 20 век, в залата, в която и той е свирил. Това се случи на втория ми концерт, който беше в Бат, музеят Холбърн. Само ден преди това имах концерт в Уорминстър, който беше част от уорминстърският фестивал, който е известен с традицията си да кани известни музиканти, художници… Никога няма да забравя топлотата, с която ме посрещна публиката и овациите на края, както и няколкото биса, които трябваше да изпълня (аз самият бях приготвил само един, който дори не бях сигурен, че ще се наложи да изсвиря). След концерта ми в Уорминстър бях поканен на вечеря
в дома на един от бившите директори на BBC, където пък имах уникалният шанс да свиря на роял от 1840 година… Главен виновник за тези мои две участия е моята много близка Ана Шатълууд, която е художник в Two Bad Mice.

Къде другаде сте изнасяли концерти и с каква музика обикновено се представяте по света?

Концерти изнасям навсякъде и по всяко време, независимо дали има пиано, зала и дори – слушатели! За мен музиката е най-важното, най-ясното и най-искреното от 7-те изкуства и за добро или лошо тя, музиката, живее в мен 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Колкото до музиката, която представям по света – представям моята музика. Дори когато изпълнявам чуждо произведение аз пак представям моето виждане, моите емоции – един автопортрет с много лица…

Написали сте и музиката на много филми и театрални постановки кои от тях са емблематични за Вашата кариера?

„Емблематични“ е дума, която бих определил за произведенията на Й. С. Бах, Л. Ван Бетовен, В. А. Моцарт и останалите гении на класическата музика, но все още нямам смелост и самочувствие да я прикача към някое мое произведение. Но може би най-важното за мен е „Омагьосаният Файтон“ – спектакъл само на музика и сенки. Това е и първата музика, която съм писал за нещо. Преди това пишех главно за себе си и поради удоволствието, което ми доставя писането на музика.

Като малък сте озвучавали редица филми, забавно ли беше и бихте ли продължили и в тази насока?

Разбира се, че беше забавно — винаги ще се сещам с удоволствие за часовете прекарани в Киноцетъра, където озучавах и първия си филм „Договор за дядо Коледа“. Това е и мястото, където се чувствах най-уютно – най вкъщи. По нататък студията, в които продължих да озвучавам ставаха все по-добри, но и все по-неуютни… Със сигурност бих продължил да озвучавам филми и за в бъдеще!

Най-комерсиалното е и най-забавно за по-голямата част от хората – освен сериозната музика пишете и музика за мобилни телефони, има ли нещо, по което се различава, по което ще я познаем?

Всяка музика е сериозна, стига да е писана с уважение и респект към традициите, завещани на всички музиканти от големите – класиците. Единствената разлика, която може да се намери в музиката, която пиша за мобилни телефони е времетраенето. Все пак — никой не би искал звънежа на телефона му да е парче от 5-10 минути, нали?

Какви са бъдещите ви търсения и планове?

Планове имам много – всичките са смели. Като започнем от най-тривиалните битови потребности и завършим с непрестания стремеж да самоусъвършенстване и реализация. Колкото до търсения – те не са се променяли откакто съм се родил. За жалост не мога да ги облека в думи…

За какво мечтаете?

За всичко.

Има ли нещо, от което се страхувате?

Има – страхувам се от страха. Всичко останало се преодолява лесно.

Пожелайте нещо на читателите на кафене.бг

Предполагам, че стандартните пожелания за рожденни дни и други празници тук няма да са удачни, пък и не ме бива особено в говоренето (писането). Но със сигурност знам, че едно нещо е необходимо на всички, за това ви пожелавам повече вяра!

Сподели в: