Йордан Ефтимов, литературен критик, модератор на Литературно кафене “Хеликон”
Той е роден през 1971 г. в Разград. Поет, литературовед. Старши асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”. Автор е на стихосбирките “Метафизика на метафизиките” (1993), “11 индиански приказки” (1997), “Африка/Числа” (1998), “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003). Редактор е на “Увод в литературната теория” на Тери Игълтън (2003) и на сборника “Литературни култури и социални митове” (ч. I – 2003, ч. II – 2005). В момента освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика – автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005), а от февруари 2005 – на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио.
Кажи ни нещо повече за издателствата и книжарниците днес. Какво повече ни предлагат те, отпреди няколко години?
Днес сме свидетели на разрастването на книжарските вериги. “Хеликон”, “Пингвините”, “Книгомания” са добрите примери в това отношение. Разбира се, не се минава без афери. Така точно тази година се срина веригата “Буквите”. Тя беше един книжарски проект, в който активно участваха и от няколко големи издателства – но той се провали със скандал.
Новост е и появата на книжарски щандове в новооткриващите се търговски центрове и молове.
Книжарските вериги започват все по-активно да организират турнета на най-продаваните автори.
Има ли формула за успех в издателския бранш?
Има, но онези, които я знаят, не са наивници, които ще разказват за успеха си под път и над път. При това не говорим за една-единствена формула.
Напоследък все по-ясно се вижда, че е добре да заложиш на онези заглавия, които може и да тръгват по-бавно на пазара, но за сметка на това разчитат на по-продължителен живот. Времето на ударите отминава. Сега е на бавния градеж.
Доказва го например бестселърът на Пиер Дюкан “Как да отслабнем завинаги”. На пазара има много книги с диети, но тази се оказа просто най-добрата. Когато излезе през лятото на 2006-а, не се превърна в хит на секундата. Тогава най-добре се продаваше книгата с диети на Майкъл Търмънд “Преобразете тялото си за 6 дни”. Търмънд води своя рубрика по телевизия AXN, така че книгата му разчиташе на тази реклама. Но постепенно хората си казваха, че най-доброто на пазара в жанра е от Пиер Дюкан. Защото най-важният фактор на пазара е съветът на приятел. С други думи – мълвата. Говори се, че книгата с кантарчето на корицата е страхотна. И хората я търсят.
Коя книга според теб е тазгодишният бестселър на родния пазар и коя на световния?
И на двата, разбира се, е седмият “Хари Потър”. По миналата година шестият подобри не един рекорд. Например по продажби за един ден. Действието се разви през нощта срещу 13 декември. Колите на “Хеликон” разнесоха дебелия том до всички книжарници още докато нощта бе млада и само в Шумен “Хари Потър и Нечистокръвния принц” пристигна в почти невъзможно време – в три след полунощ. Въпреки това и там чакаха няколко нетърпеливи фенове. Като за рокконцерт. Навсякъде другаде романът се продаваше точно в 12, както по целия свят. И се превърна в най-бързоликвидното заглавие на 2006-а: 600 бройки само за една нощ и само в мрежата на “Хеликон”. А “Хеликон” заема едва 20% от книготърговията у нас.
Наистина като абсолютни продажби чедото на Роулинг не успя да се мери с “Шифъра на Леонардо”, но застана веднага след него, задминавайки дори “Захир” на Куелю.
Тази година бестселърите са преди всичко нехудожествени книги като “Как да отслабнем завинаги”, двата тома на “Български хроники” на Стефан Цанев, двете книги на Димитър Златков – “Смъртта на големите босове” и “Войната ВИС – СИК”, “Българска енциклопедия на народната медицина и здравето” на Христо Мермерски. От романите най-продавани през 2007-а бяха “Вещицата от Портобело” на Паулу Куелю, “Духless” на Сергей Минаев. Българският бестселър на годината май ще се окаже “Черната кутия” на Алек Попов.