Поканих Йоланта Делизобозова-Йоли да поговорим за последната й книга "Сладки ноти" (Сиела 2013). Оказа се, сладките ноти са навсякъде – в кухнята, в градината, в главата, в стомаха, на сцената и сред приятели. Разговаряме на "ти", защото както казва тя: хубавата храна изисква топли и свободни отношения, а не официалности".
Представи се за читателите на Kafene.bg.
Казвам се Йоланта, но тъй като името е дълго от дете ми казват Йоли. Така е и до днес. Именно затова избрах и краткото име за блога си "Вкусно с Йоли", книгите и кулинарното предаване, за да е по-лесно на хората. Иначе аз много си харесвам името и обичам да ме наричат с него. Музикант съм, свиря на чело в Софийска филхармония и музиката наистина е моето всичко. Затова нарекох книгата си Сладки ноти, все пак исках нещо да ме свързва и с музиката, а не само с готвенето. Обичам да готвя, но това е между другото. Никога няма да се занимавам професионално с кулинария, ще я оставя точно така – любителска. Достатъчно ми е да готвя за семейството си и приятелите. От повече нямам нужда.
Има ли мода в сладкарството и кое е модерно днес?
Има мода изобщо в кулинарията в днешно време, но това е за всяка епоха, не е нещо ново и странно. В сладкарството също. Определено визията на сладките изделия е по-изчистена и елегантна. Изглеждат семпло, но великолепно. Модерно е да се използват различни начини на замразяване, работа с агар агар, (имам предвид мулекулярната гастрономия), различни видове пяна, ядливо злато и сребро, диаманти от захар, какви ли не нови аромати, смесване на сладкото с люто и т.н. Новостите са толкова много, че няма да ни стигне мястото и времето да ги изброя.
Мания ли е писането на кулинарни блогове? Как си обясняваш бума на кулинарни блогове у нас, а и в чужбина?
Не знам дали е мания писането на кулинарни блогове, но е доста модерно. И тук, и по света. Предполагам, че е така, защото кулинарията наистина е невероятно развита, измеренията за това са доста мащабни. А и много хора обръщат все повече и повече вниманието на готвенето. Интересното е, че именно в този технологичен свят, в който има всичко в магазините, човек предпочита да си сготви нещо сам в къщи, а не да го купи готово и само да го претопли. Аз си го обяснявам с това, че на човек започва да му идва до гуша от полуфабрикати, натъпкани с какви ли не оцветители, подобрители, стабилизатни и какво ли още не. Определено има връщане към домашната кухня и това много ме радва.
В какво се превърна храната днес за нас?
Така или иначе храната е необходимост, но пак ще се върна към по-предния въпрос. Все повече хора се застояват в кухнята, много млади също готвят, дори деца. Аз категорично мога да твърдя това, тъй като общувам с хиляди хора и го знам със сигурност. Много ме радва желанието особено в младите. Ако някой ти каже, че "Те днешните млади за нищо не стават, не са като едно време … ", не вярвай. Няма такова нещо. Младите хора са страхотни, пълни са с енергия, интелект и желание за развитие. Възхищавам им се и се уча от тях. Наистина готвят, не се шегувам. Храната все повече излиза от това да е само необходимост и се превръща в истинска наслада. За небцето и очите. А когато е споделена, може да стане нещо специално.
Размиха ли се границите в кулинарните рецепти? Можем ли днес да говорим за националня кухня?
Няма граници не само за кухнята, а и изобщо за всичко. Светът е отворен. Категорично не може да се говори за национална кухня, освен в много свит мащаб. Всичко е "международно", както се казва. Преплитат се вкусове, аромати, кухни, традиции, празници и обичаи. Дори и етноси. Да вземем за пример интернет. Чичко Гугъл знае всичко, написваш в търсачката клучова дума зт някакво ястие и ти изкача огромна информация. Можеш да надникнеш във всички краища на планетата. Така че, и в моята книга е същото. Черпила съм идеи от самата мен, от книги, списания, бабини рецепти и стари тефтери, интернет, кулинарни предавания…
Как ти хрумна идеята за главата „Сладки закачки”? Тези рецепти не влизат в никоя категория или са 
по-специиални за теб?
Сладките закачки са ми любими. Нарекох тази категория така, защото като се замислих, рецептите не можеха да се определят нито като сладкиши, нито като сладки, кремове или пък торти. Сладички неща са, а не попадат под един знаменател с останалите. Именно Сладките закачки е мястото, в което най-много експеримевтирам. Мога да кажа, че си е само мое местенце. И в блога имам такава категория, и в първата книга "Вкусно с Йоли" (Сиела 2012), сега и във втората "Сладки ноти" (Сиела 2013).
Коя музика звучи в твоята кухня, докато готвиш?
В главата ми постоянно звучи някаква музика, но това е разбираемо. Но не готвя на музика. В кухнята цари пълна тишина. Пренаситена съм от звуци и понякога тишината се превръща в най-хубавата музика. Просто трябва да я чуем.
Коя е най-бързата рецепта, която си готвила? А коя ти е отнела най-дълго време?
Бързи рецепти има много и в ежедневието всеки често прибягва до тях. За нула време човек може да направи шницели, салата и ето ти прекрасна храна за по-малко от 15 минути. Тортите обикновено са по-трудоемките сладкиши, особено ако са с повече блатове, кремове и пластове. Като сложиш и някаква по-елегантна украса накрая, ето ти работа за два дена.
Какво е готвенето и храната за теб?
За мен готвенето е нещо, в което мога да изразя личното си виждане като вкус и естетика по отношение на храната. Обичам красотата, има я навсякъде около нас. Само трябва да се обърнем и ще я видим. Храната ни също трябва да е красива, не само вкусна. И няма как да не си призная, много обичам да си хапвам. Лакома съм, готова съм да опитам абсолютно всичко, което се яде по света. Може би затова обичам и да готвя. Надали има добри злояди готвачи 🙂
Ако си ястие, какво щеше да бъдеш? Кое ястие те описва най-добре като личност?
Може би Шоколадова лава. Аз съм стихия, не спирам нито за миг, не обичам да почивам, да мързелувам. Все нещо ми е в ума и искам веднага да стана и да го направя. Не само за готвенето говоря. Шоколадовата лава ще ви засити като вкус, аромат и сладост. Ще ви се иска още и още. Точно както аз искам да правя все повече и повече неща. Да ида за гъби, да отглеждам цветя, да садя домати, да майсторя приложни изкуства, да свиря, да готвя, да шия и бродирам, да се виждам с приятели и какво ли още не.