Ито и Фуджиока – две японки се влюбват в българската бродерия


Ито Акико (вляво) и Фуджиока Каори (вдясно)
са две японки, които се влюбват в българската бродерия, решават да участват в конкрус за риза, бродирана с българска шевица и… печелят втора награда. Тяхна учителка в ръкоделието е Ирен Величкова-Ямами. Тя е неофициалния посланик на българската традиция в Япония и извършва истински подвиг – разпространява българската култура в държава като Япония, известна със своите строги културни традиции. Ирен живее в Страната на изгряващото слънце вече над 25 години, преподава в собствена школа, в която седмично се посещава от около 40 жени на различна възраст. Освен уроците по ръкоделие, тя им разказва за българската култура и традиции. Ирен е участвала е много международни излобжи; печелила е много награди; миналата година написва книгата „Архаични символи в бродерията”; инициатор е за създаването на „Работилница Седянка“.

Но стига толкова за Ямами сенсей, сега ще ви представя двете й ученички, които печелят второ място, заедно с Ирен Величкова-Ямами в тазгодишния конкурс "Риза с ръце везана от обич дарявана", който се проведе на 14 декември 2013 г. в София. Двете ученички почтително наричан учителката си сенсей – майстор. Да бъдеш ученик на такъв майстор, се смята за голямо признание и чест, а след време, когато той престане да създава творчество, ти можеш да приемеш неговото име и също да станеш майстор.

Уговорката ни беше да публикуваме интервюто след края на конкурса, който беше анонимен. Сърдечно благодаря на Ирен, която ми съдейства за този задочен разговор.

От кога бродирате?
И.А. Майка ми бродира много, независимо, че вече е в доста напреднала възраст. От нея научих много ръкоделни техники, научих се да обичам и ценя ръчно направеното. Голямо удоволствие е да правиш нещо красиво за дома и семейството си. Бродирането облагородява.

Ф.К. Винаги съм харесвала и съм се интересувала от ръкоделната работа. Преди да срещна Ямами сенсей се занимавах с пачуърк и плетене, но сега съм отдадена на бродерията и на мънистата. Светът на бродерията е много богат. Искам да усвоя всички техники, но явно един живот няма да ми стигне.

Популярно ли е изкуството hand made в Япония
?
И.А. Ръчно изработените произведения за мен са най-ценни, защото носят в себе си заряда на обичта и удоволствието, с които са направени. Сега и моите деца изпитват същото удоволствие, което изпитвах и аз като дете и до сега, когато майка ми подаряваше нещо, направено специално за мен.

Ф.К. Тук, в Япония има голямо уважение към ръчно изработените произведения. Кимоната, както сигурно знаете, се шият изцяло на ръка, обито (поясът с голямата панделка на гърба) пък се тъче единствено ръчно. Керамиката, бродираните топки темари, синьото оцветяване – аодзуме на материите, полираните дървени съдове уруши, също са ръчна изработка и с естествени материали.

С какви чувства се включихте в конкурса за риза с българска бродерия, организиран от Работилница „Седянка”?
И.А. От Ямами сенсей научих толкова много техники на бродиране, но сякаш само българската бродерия е най-подходяща за дреха. Не знам, може би съм повлияна от снимките на българските носии и книгите, които непрекъснато гледам. Имам и няколко покривки с българска бродерия, така че бях подготвена да избродирам и блуза. Като време не ми отне дълго, само около 3 месеца, но удоволствоето е неповторимо. Мотивът си избрах от една покривка от колекцията на Ямами сенсей.

Ф.К Преди няколко години Ямами сенсей ми донесе бродирана блуза от България. От тогава си мечтаех някой ден самата аз да мога да си избродирам блуза с мотиви и цветове, които ми допадат най-много. Ето че този ден дойде и мечтата ми се осъществи. Когато видя готовата блуза, дъщеря ми пожела да направя една и за нея. В момента избираме мотивите и модела, така че ще имам отново удоволствието да изработвам дреха с българска бродерия. Моята е с мотив от гр. Ловеч, според книгата от която го избрах, да видим сега дъщеря ми какъв мотив ще избере.

Какво ще пожелаете на българските жени?
И.А. Българките са щастливи, че имат толкова богат избор от мотиви. Радвам се,че съм се докоснала до това богатство и съм приела част от него.

Ф.К. Невероятно богатство от мотиви и колорит. В това отношение може би традициите и културата ни са сходни, пазете ги и ги предавайте на младите.

Снимка 1: Ито сан и Фуджиока сан в школата на Ямами сенсей
Снимка 2: Ризата на Ико сан
Снизка 3: Ризата на Фуджиока сан

Сподели в: