Италианският филм ”The golden door” (“Nuovomundo”), номиниран през 2007 г. за “Оскар” за чуждестранен филм, бе представен в София миналата седмица. Режисьор е Емануеле Криалезе.
Идеята на режисьора за създаването на този филм се родила на фотографска изложба в Ellis Islamd Museum – New York. От снимките го гледали емигранти с изненадани, объркани, изгубени погледи. Именно тези погледи му дали силата и желанието да заснеме филма.
”The golden door” (“Nuovomundo”) не е нито политически, нито социален разрез на емиграцията, а взиране в очите на емигрантите и техните житейски истории. Филмът е за хората, които тръгват, оставяйки всичко – земята си, културата си, езика си, с надеждата за нов живот и преди всичко за работа.
Ситуиран през 1913 г., филмът започва с каменистите вътрешни райони на Сицилия, където съсипаните от природата селяни едва преживяват. Един ден монотонността на живота им е нарушена от пристигането на непознат от Америка. Той им разказва истории за богатство и благосъстояние, за картофи – големи колкото вагони, за моркови – дълги като канута и дървета – накичени със златни монети. Работата му е да придружи семействата на мъжете, които вече са емигрирали и живеят отвъд океана.
Семейство Манкузо от едно сицилианско село също рещава да последва мечтата за новото начало. ”The golden door” (“Nuovomundo”) разказва неговата история. Въпреки че бабата не желае да замине, останалите опаковат малкото си принадлежности и обръщат гръб на родината. Пътуването не е лесно. Настанени са в трета класа на кораба, където физическите неудобства са гарантирани. Но пътуването предполага и нов начин на мислене. И точно това Криалезе е най-заинтригуван да изобрази.
Семейство Манкузо е олицетворение на всички онези стоически пътници, напуснали домовете си, търсейки по-добър живот на другия континент. Пътуването се превръща в завладяваща история за непреклонна издръжливост и въпроси, останали без отговор при акостирането им на чуждия бряг.
Това е изключително актуален филм, въпреки че действието се развива в началото на миналия век. Гледайки го със съвременни очи, си представяме, че всичко това се случва и сега.
След прожекцията на филма се състоя и дискусия на тема ”Емиграция – законност – развитие”, в която участваха Ецио Пераро – директор на Културния институт на Италия в България и сицилианци, живеещи у нас.
Според последни статистически данни близо 20 милиона италианци са емигрирали в чужбина.