През деветдесетте години ИК “Колибри” издаде за първи път в България няколко от романите на Сан Антонио – “Дерзайте пичове” в превод на Теодор Михайлов, „На зла кучка зъл прът” и „Гласувайте за Берю” в превод на Росица Ташева, „Берю-Берю” и „Ал Капоте” в превод на Максим Благоев и “Вива Берта” в превод на Тони Начева. Това, че дотогава авторът беше непознат за широката публика в България, направи още по-красноречив неговия незабавен успех.
Благодарение на завидните филологически и литературни умения на своите „възпроизводители”, успели да препредадат живописния и често пъти нецензурен жаргонен език, както и словесните еквилибристики на автора, книгите на Сан Антонио успяха да се сдобият с доста многоброен “твърд електорат”, който сега ще има удоволствието да се докосне до една определено своеобразна “История на Франция”, плод на вдъхновения труд на преводача Теодор Михайлов. Тя е нетрадиционна и като форма, и като език, и като тълкувание на някои исторически факти и обстоятелства. Читателят, който се задълбае в прочита й, още в началото ще отвори уста от клокочещия в гърлото му смях и не ще я затвори до края. След това неизбежно ще я прочете отново. Защото ще си даде сметка, че се е озовал в една мащабна гротеска, родееща се ту с комедия дел’арте, ту с театъра на абсурда. Рядко автор ще се реши да демонстрира подобно безпардонно отношение към историята на собствената си страна. И ако някой го направи, то може да е само представител на нация със самочувствие, какъвто е Сан Антонио. Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и органично са вплетени някои заслужаващи размисъл ремарки, отпратки и многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, досадно съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, “История на Франция” от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят. Но нека дадем думата на самия автор, който казва в края й: “И като си помисля само, драги приятели, че човешкият род е на тази земя едва от вчера, а толкова зулуми е направил досега, просто се плаша от бъдещето. В ясна нощ погледнете нагоре към тези безкрайни космически простори. В своя необуздан егоцентризъм не си ли придаваме прекалено голямо значение за мястото и ролята си сред цялата необхватна мистерия, сред която се реем? Утре вследствие на още една голяма война или пък след сблъсъка ни с някой астероид няма да ни има вече и нищо не ще остане от нас. Но пък може да остане нашият смях. Наред с всички сакатлъци животът ни е пълен и с големи ташаци. Някои твърдят, че от всяко наше действие оставали вибрации. Значи ще останат и вибрациите от нашия смях, който ще продължи да отеква във вселената, разпространявайки се във все по-големи концентрични звукови вълни, за да пребъде във вечността…” През 2000 г. саркастичният дух на Сан Антонио отлетя в други селения. Но вероятно и оттам, където се намира вече, продължава да следи с безпощадно ироничния си поглед Човешката комедия, която беше обект на присмеха му през целия му земен път.
Обем: 276 стр.
Цена: 12 лв.