На ACT фестивал за свободен театър 2018 актрисата Галина Борисова ще ни разкаже „Историята на вчерашния ден“. За читателите на Kafene.bg тя сподели интересни подробности за спектакъла.
Разкажете ни повече за „Историята на вчерашния ден“. Какво сте подготвили за публиката на ACT Фестивал за свободен театър?
Да обърнеш гръб на реалността, или да приветстваш реалността? Въпрос на личен избор. Разумно ли е да се пишат дневници? До колко автобиографиите са истина и до колко долни признания? Всичкото това чрез едно поетично пътуване с едни от най- интересните артисти: Ива Свещарова, Александра Спасова, Мирослава Захова и тримата кавалери: Стефан А. Щерев, Вили Прагер и Нейтън Купър.
Какво Ви вдъхнови най-много по време на творческия процес?
Забавното беше, че накарах артистите да пишат дневници лятото. После след ваканцията се събрахме и четохме написаното. Беше забавно, но всеки беше писал неща, знаейки предварително, че ще бъдат прочетени от всички ни. Кой се интересува от личните ни драми? Всъщност най-интимните неща са недоизказаните. И така реших представлението да е безмълвно. Въобще аз имам проблем с текстовете и със словото. Питате за вдъхновение? Какво по-голямо вдъхновение от това да четеш дневниците на граф Лев Толстой и на жена му София Андреевна.
Деликатността да се вреш в носа на приятелите ме отказа от неразумното решение да си споделяме истории и така «Историята на вчерашния ден» доказа, че отново хореографията и композирането имат своите предимства пред конкретността на текста.
Кое беше най-голямото предизвикателство в подготовката?
Това, че трябваше да почистя двора от ненужни израстъци и дървета, да ги отрежа и закарам в галерията, които станаха част от декора. Обожавам да кастря клони и люлякови израстъци.
Какво е посланието, което се надявате да достигне до публиката?
По-важното е какво публиката ни казва след спектакъла, а не какво ние й казваме. Понякога хората споделят неща, които са ги впечатлили. В този случай с дневниците най-забавното е, че представлението се харесва даже и на деца. Йосиф на 7 години каза, че бавното движение е много трудно, а едно момиче на 12, дъщеря на моята психиатърка каза, че учителката по литература също преподавала такива «откачени» неща.
Пожеланието Ви към читателите на Kafene.bg ?
Пийте бира след работа, а не кафе.