Ирен Ямами дойде от Япония преди дни и донесе нещо уникално – пано-знаме с картата на България, върху което е избродирала 140 български шевици. Обратната страна на паното е от зелен плюш с надпис "Работилница "Седянка". Припомням, че Ирен е основател и член на това сдружение. Срещам се с нея дни преди да представи в Търново своя уникален проект. Най-любопитните ще могат да го видят от днес, 2 април до 4 април на Националното туристическо изложение, на щанда на "Седянка". Това не е първото й родолюбиво начинание. Преди две години Ирен изпрати от Япония 2 бели дамски ризи, избродирани с българска бродерия от нейни ученички. Ризите участваха в Националното състезание на Работилница "Седянка" "Риза с ръце везана от обич дарявана" и спечелиха почетни места. Трябва да уточня, че Ирен води школа по бродерия в Япония, където живее от много години. В нея тя преподава тайните на бродерията и плетенето с различни техники от цял свят. Ирен Ямами е автор на книгата "Архаични символи в бродерията", която представи в България през 2012 г. Вижте видеозаписа, който предава целият ни разговор.
Ирен, какво донесе от Япония?
От Япония донесох нещо много българско, което по-добре да беше се родило в България, но аз съм българка и където и да се намирам, винаки България ще бъде номер едно за мен. Идеятата е комплексна и отдавна се върти в главата ми. Накрая се случиха някои неща, които ми подсказаха, че трябва да седна и да я направя, колкото ми позволяват силите.
Пред теб е картата на България, върху която си избродирала шевици от различи райони на България.
Да, стремила съм се да представя всички райони на България и шевиците. Трудността дойде от това ,че трябваше да се съобразя с размера на платното и броя на бодовете. Не всички шевици са точно на местата си, някои са разместени с малко. Не съм преместила примерно варненска в София или ямболска в Карлово. Избродирала съм ги с оригиналния бод за шевицата и района. Не съм променяла нито цвят, нито бод.
Колко време ти отне бродирането и ушиването на картата?
Дизайнът беше лесен, самата избработка ми отне 1 година – започнах я на специална дата – 3 март 2014 и я завърших на 9 март 2015 г.
Кои бяха техническите трудности?
Трудностите дойдоха от напасването – защото някои шевици са големи, а други са малки. Започнах първо с големите, след това вмъквах малките, където се наложи поразширих границите на България, така че съм взела малко от гърци, турци, македонци, сърби и румънци, за да може шевиците да влязат в картата. Естествено формата на картата е спазена, не си позволих своеволието да върна България от преди няколко века, макар че ми се искаше (смее се).
Разкажи ни за целта на картата, която прилича на пано.
Оригиналната ми идея беше да бъде знаме, което да се закачи на прът. Но така няма да може да се виждат шевиците, затова сега го показвам като пано. Посветено е на Работилница „Седянка”, тъй като тя работи точно в тази сфера – за опазване на традиционните техники на ръкоделна работа, събиране на шевици и разучаване на техниките на бродерия. Другата ни цел е да създадем фонд на българските шевици, който трябваше да бъде създаден много отдавна, но никой не си направи труда. Малко по малко искаме да съберем максимално всички шевици от всеки район на България. Досега има няколко книги, посветени на българската бродерия.
Нека да споменеш и твоята книга „Архаични символи в бродерията”, която издаде преди 3 години.
Моята книга не е толкова за шевиците като дизайн или схема на бродиране, а акто символика на шевицата – като заряд и смисъл да бъде избродирана върху определена дреха. Повечето шевици в българската бродерия са според ритуалността на дрехата – за новородено бебе, сватбени, за млади булки, момински и др. Има абсурдни твърдения че в в шевицата са закодирани философски концепции, прабългарски руни, китайските йероглифи или индианските знаци. Това е погрешно да се твърди. Трябва да имаме предвид големия процент на неграмотност на населението преди векове в България, говоря за масата, не за избранниците, а жените са били даже още по-неграмотни от мъжете. Това го знаем от спомените на Захари Стоянов, Димитър Талев, Баба Неделя. Никой не е давал женското на училище. Всеки е гледал да го ожени, за да работи на нивата и да ражда деца и толкова.
Май напипах болната ти тема.
Да, наистина е така.
Каква е генералната идея на този проект? Каква е мечатата ти?
Мечтата ми е голяма, колкото света (смее се). Идеята ми тази карта да я издадем на книга, с цветни илюстрации и описание на всяка шевица с цветове и схема на бодовете и дори със символиката и предназначението й. Знам, че няма да бъде евтино, затова обмисляме начин, по който чрез дарение да се съберат достатъчно средства, за да се издаде един луксозен албум. Постъпленията от продажбата на книгата ще влязат в материалния фонд на Работилница „Седянка”. С този фонд може да издаваме още книги, да направим посещения на съседни държави, за да се свържем с подобни на нас организации. Искам тези шевици да бъдат достъпни до всеки, който има желание да ги види и да ги научи.
Планираш ли знамето да излезе извън София и да гостува на други места в България?
Да, първото му представяне ще бъде от 2 до 4 април на изложението за туризъм във Велико Търново. А след това , ще видим.
Снимки: Ивет Лолова за Kafene.bg
Снимка 1: Ирен Ямами
Снимка 2 отляво надясно: Дора Сомова, Ани Йовева, Ирен Ямами, Галя Стойчева от Работилниц "Седянка"
Снимка 3: отляво надясно: Ани Йовева, Ирен Ямами, Галя Стойчева
Прочетете още:
2 японки грабнаха награди в конкурс за българска бродерия
Ито и Фуджиока – две японки се влюбват в българската бродерия
Прочетете още за книгата-изследване върху архаичните символи в бродерията на Ирен Ямами – член на Работилница "Седянка":
Ирен Ямами ще представи книгата си "Архаични символи в бродерията" в България