Срещнах се на живо с една от звездите на испаноезичната литература на 21 век – Хорхе Волпи, гостувал специално за коледния панаир на книгата на 8.12.2007 г. На срещата с публиката, организирана от Испанския културен институт и издателство „Колибри“ се обсъждаше нашумялата книга на автора – „В търсене на Клингсор“.
За нея през 1999 г. Хорхе Волпи получава възобновената награда „Библиотека бреве” на барселонското издателство „Сейкс Барал” за най-добър роман. Тази награда има особена стойност, защото именно чрез нея през 60-те и 70-те години на ХХ век се утвърждават автори като Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса, Карлос Фунтес, Гилермо Кабрера Инфанте, Луис Гойтисоло и др. неоспорими имена в испаноезичната литература.
Преди „В търсене на Клингсор“ (който вече е преведен на 20 езика), Волпи не е неизвестен на мексиканския читател. Публикувал е няколко романа, сборници с разкази и обширни есета на историческа тема. Пред нас е не само блестящ писател, но и философ със сериозни хуманистични интереси и търсения, литературен критик, ерудит в областта на музиката, изобразителното изкуство, правото и науката.
"В търсене на Клингсор" е не само роман на идеи, но и вълнуваща детективска история, в която се преплитат сложните съдби – съперничества, любови, измени и предателства – на няколко измислени и много реално съществували герои, свързани с научните изследвания в областта на физиката и математиката: от Айнщайн до Хайзенберг и Бор. Заедно с това е и хроника на неуспелия атентат срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. Не би било пресилено да кажем, че поради начина, по който третира невъзможността истината да бъде позната и всички политически и морални последствия от тази невъзможност, романът се превръща в метафора на изминалия ХХ век – Векът на несигурността и съмненията. Във "В търсене на Клингсор" авторът експериментира с идеята на Борхес за възможността повествователят да лъже или да казва само част от истината, затова читателят сам трябва да открие баланса между двата полюса.
Какво е мястото на съдбата и случайността във Вашата писателска работа?
Честно казано следвам пътя между това, което планирам и това което се случва по време на ежедневната ми работа.
Как определяте сюжета на своите книги?
Това са тези наши натрапчиви мисли, които ни спохождат понякога и които лека по лека кристализират. В някой от случаите за наука, друг път за политика или изкуство, защото това са нещата които ме занимават.
Какъв е Вашият стил? С какво се характеризира?
Не вярвам, че има точно определен стил, който ме характеризира в търсенето на различни начини да разказвам истории.
Едно от Вашите есета е озаглавено "Crack – инструкции за употреба". Бихте ли разказали относно създаването на „крек поколението“. Каква е спецификата на т.нар. „нов роман“ ?
Това е есе, което правдиво разказва как в средата на 90-те години аз заедно с още няколко млади мексикански автори – Игнасио Падиля, Елой Урос, Висенте Ерасти, Педро Анхел Палау и Рикардо Чавес основахме литературния кръг на „крек поколението” (generación del crack). То се стреми да разчупи рамките на властващата в момента литература, за да се върне към корените на „новия роман” познат повече като „бум на латиноамериканската литература”.
Как си обяснявате успеха на най-новата Ви книга – „В търсене на Клингсор“?
Истината е че и аз не мога да си обясня. За мен също е изненада.