Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (спец. Право) в родния си град. От октомври 1999 г. изучава театрознание в НАТФИЗ, а през 2001-2002 г. специализира режисура за драматичен театър. През 2002 и 2003 г. е носител на първа награда за критика в Националния студентски конкурс "Боян Пенев", а през 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена с пиесата "Криза в Рая" от Милена Фучеджиева. През 2005 г. е нейният дебют в прозата с книгата "Open", която е и участник в конкурса за дебют "Южна пролет" (Хасково, 2006). От юли 2006 г. работи към БНР – Варна като автор и водещ на предаването за филмова музика "Камера! Музика!". През 2007 г. пътува много и се занимава с театър и писане.
Първото нещо, когато се събудиш сутрин…
След Сантяго Де Компостела, където слънцето изгряваше чак в девет сутринта – съм леко объркана – като отворя очи не знам къде съм – като космонавт съм – в безтегловност. Сега, когато се събуждам, търся другото тяло до мен – понякога го има, понякога отсъства. Та това присъствие-отсътвие в живота ми ме посрещна на летището – точно два дни преди да се върна от Сантяго първото нещо е мисълта за другото тяло… и естествено за кафе с мляко – не мога без кафе… и боса-нова – това е моята рецепта за добър старт на деня.
Как пишеш – на хартия или на клавиатура?
Обичам на клавиатура – действа ми като витамин С, в клавиатурата откривам някаква магия – когато докосвам клавишите имам чувството, че вече пръстите ми сами знаят какво искам да напиша. Всъщност пред компютъра се чувствам най-добре. Спокойно ми е. Докато пиша съм силна. Хартията предпочитам като материя, която да прелиствам, да галя – обичам да чета от книга, не от компютър. Затова, когато ми се налага да чета текстове на компютър, се затруднявам, не ми е комфортно, но това е част от играта нет-текст…
Къде се раждат историите ти?
Всичко, което съм писала до сега е 60% истина, и в OPEN и в Stereolove, в новата ми пиеса „От твоето тъмно, диво цвете” всичко е родено от реалността, реалността е Бащата, аз само износвам в мислите си качествата, ароматите, думите. В Берлин-джем сешъна-използвах миналто на родителите ми, на роднини и приятели, както и случки от живота ми, като повод – искаше ми се да поразсъждавам за мъжа и жената, за творчеството и фалша, през процепите на някогашната Берлинска стена… да впрегна всичко в някаква идея за хронологичност, за цикличност, вече съм на възраст, в която представите ми се архивират през чувството за историчност… така че докато пътувам в измислянето на истории, аз хербаризирам спомените си.
Какво обединява Порто, Москва , Берлин, сега и Сантяго?
Страхът ми от самолети, отделяне от земята, едно удавяне в детско басейнче, когато бях на три години, и желанието ми да бъда хем аз – хем друга. Затова пътуванията ми са свързани с театъра. Театърът като среща с мечтата, със съня, че мога да бъда друга. Например висока, с много дълги коси, изящна красавица – това също е театър и страх да не стоиш на едно и също място. Получи се доста засукан отговор – профил – Фройд-Юнг
Писане или театър? Или писане и театър?
Първото знам, че го владея, второто обаче ме владее. Искам да се науча да правя театър. Чувствам се все още като абсолютно начинаеща в театъра и това е чудесно!!! Както и опасно!!! Което пък е вид авантюра, нали?
Театърът за теб?
Една трагична, невъзможна за осъществяване любов в човек, който превърна живота ми в ад! Опит да приключа с мечтите си… и с живота си… Последва среща с нов човек, с който искам да прекарам поне още 10 години в съвместно битие. И последното нещо PLAY/BACK – последният ми проект, вдъхновен от любимия ми филмов режисьор Алмодовар – тук ми се случи нещо неповторимо – запознах се със седем страхотни за мен същества – актьори, които всеки път на финала на спектакъла ме вдигат на ръце и ме качват на сцената, въпреки че от премиерата минаха 5 месеца…Този проект ме направи уличен боец – приеми го съвсем реално, вече ми се налага да раздавам шамари, за да го защитя от лоши духове и енергия. Заради тази постановка напуснах един театър, но заради нея сега имам седем нови живота в себе си и много любов, както и нови врагове – но без това май не може… иначе как ще се постигне равновесието…
Какво четеш в момента?
Довършвам книгата на Юлия Це „Звукът на тишината”, тази млада авторка ме уби с „Орли и ангели” – опитвам се да дочета и Мариан Пала – „Записките на чистачката Мод”, както и „Пет дължини свободен стил” – наръчник за дебютанти по изготвяне и управление на художествен проект – заради един проект, който трябва да подготвя в помощ на една млада режисьорка, чийто театрален дебют консултирам в Младежкия театър… чета и пътеписи за историята на Сантяго… редовно преди репетиции чета Алмодовар…
А какво пишеш?
Преди малко довърших статия за списание Алтера, писах рецензия и за едно испанско критическо издание по повод един театрален фестивал в Сантяго… Пиша любовни измишльотини. Всички мои истории са вид обяснение в любов на хора, на които съм пропуснала да кажа, че някога или завинаги ще са вътре в мен. Че ги обичам! Аз съм едно много сантиментално момиче Казват, че съм емоционална, мелодраматична, носталгична… истерична Всъщност е толкова прозаична причината – страдам от язва… която болест според актрисата Юлияна Сайска – едно готино приятелче, е болестта на влюбените… Виждаш ли значи при мен всичко си е ОК, на мястото…
Обичаш ли да споделяш нещата си с останалите – на хартия или на сцена?
Винаги споделям – най-вече докато пуша и пия кафе – напоследък повече пуша… улавям се… но винаги мога да ги спра – просто съм в период на интензивни емоционални турбуленции – гаджето ми се върна след 9 месеца учене в чужбина, имам да му се радвам само 3 месеца, и после пак отлита да се учи – много ми е ученолюбиво, подготвям два проекта за театър, единият от които ще е по мой текст – изследвам отношенията на Нора Джойс и Дж. Джойс, като ми се иска да увелича мащаба им и да станат той и тя въобще… Забелязала съм се, че като споделям чрез писане ми е по-лесно, но то е и по-безотговорно. Важно е човекът да бъде срещу теб – докато го докосваш с очи е най-силното споделяне…
С кое в живота си се гордееш най-много?
С родителите ми! С майка ми, която е страхотен човек и ме е възпитала, така че да се ръководя от идеята за справедливост и морал… във всяка постъпка. Не искам да се гордея от себе си, а от хората, с които съм, които са до мен… може да прозвучи като шега, но се гордея и с гаджето си – уникално сензитивен човек, уникален клъбър, слуша странна за мен музика, живее ужасно интензивно, не мога да му насмогна на ритъма… знае перфектно немски, английски и, надявам се, скоро френски език, и най-вече е много по-грамотно от мен същество по отношение на компютрите – имам да го догонвам… но едва ли ще го настигна скоро… гордостта трябва да се опитваме да преработваме в радост от живота, ето например радвам се, че съм работила една година в националното радио-Варна – там работят велики тонрежисьори, които са супер магове, в радиото има и страхотен блок за култура „Вечерен тромпет”. Гордея се с тези хора!!!
За какво мечтаеш?
Да пия кафе с Педро Алмодовар Да се сдобия с онези митични червени прашки от Берлин-джемсешъна, да кажа точно в този момент на гаджето си ЛЕКА И СПОКОЙНА НОЩ! И то да ме целува 10 минути без прекъсване… Да посрещнем заедно с актьорския екип на PLAY/BACK нова година… Майка ми никога да не е тъжна и самотна, а брат ми да се чувства добре със здравето и да бъде щастлив… моите мечти са доста инфантилни нали… но всъщност аз си оставам едно голямо ДЕТЕ! Което за този крейзи свят си е чист късмет, май!?