Многобройна публика, жадна за поезия и 12 поети се събраха в мразовития неделен следобед в тетатър "София" за поетичното кафене "Бяло". Акцент този път беше гост от Индонезия – младият поет Джарот Суджарво, който впечатли всички със стихотворението "Разтреперани слова".
GIGIL KATA-KATA
Ada salju jatuh di luar jendela
mengabarkan gigil kata-kata
tentang aku, tentang kamu, tentang kita
Разтреперани слова
Навън се сипе пухкав сняг.
От него зъзнат думите.
За мен, за теб, за двама ни,
за нашата любов.
Превод от индонезийски: Красин Химирски, който е редовен участник в поетичните ни кафенета, дипломат и поет (на снима №2 в ляво).
Пей Джарот Суджарво е роден в гр. Понтианак, Западен Калимантан на 5 юли 1981 г. След завършване на средното си образование продължава обучението си в Университета Сариана Тамансисуа в гр. Йогякарта, Централна Ява. По време на следването си в университета изучава творческо писане и литература. Проявява интерес към съвременния театър. Работи активно в Литературното дружество „Пендага” в Йогякарта. Основава Литературното дружество „Калимамбу” и участва в учредяване на Народния културен форум в същия град. Активно се изявява и в Западно Калимантанския студентскифорум в Йогякарта.
През 2005 г. в Понтианак създава независима издателска къща „Пиджар Паблишинг”. Дж. Суджарво е не само продуктивен писател, но и покровител на творчеството на млади творци.
Издал е стихосбирките: Трима лелеят словото (2008 г.), Когато думите, когато ние, когато обичаме (2009 г.).
Автор е на белетристичните книги: Нулев градус (2005 г.), В Западно Борнео. Паломник на любовта разказва (2006 г.), Легло (2007 г.) Ако моят лаптоп не бе откраднат, тази книга никога не би се появила. Светът на Суджарво – понякога гръмогласно, понякога тихо без шумотевици (2009 г.), както и на публицистичната книга Понтианакски тинейджър: нима поведението на младите в Понтианак е толкова ужасяващо? (2008 г.).
След посещението си в България през 2010 г. издава издава сборника с разкази "Сепок". Пришълец от Калимантан разказва за далечна земя. Повествованието е пронизано от обич към нашата страна и неподправено чувство за хумор. Ето заглавията на някои от разказите: Безснежна зима, Българското сирене и индонезийския ориз, Прекрасната Витоша, Нежно се сипе снега по дланите ми и др.
На 17 февруари 2011 г. от 18.00 ч. в Центъра за източни езици към Софийския университет „Св. Кл. Охридски” на бул. Тодор Александров № 79 на традиционната среща на Дружеството ”Приятели на Индонезия –
Нусантара” ще бъде представена книгата на Джарот Суджарво, посветена на България.
Стихове прочетоха 11 поети: Поликсения Ангелова, Весислава Савова, Катя Андреева, Иван Христов, Райчо Русев, Милчо Кирилов, Томислав Петков, Донка Чолакова, Красин Химирски, Евгения Димитрова, Илиана Илиева и Владо Любенов (на снимката долу).
Бялото може да бъде щастливо като бялата мечка в клипа на „Кока Кола” – казва Донка Чолакова.
„Белият лист очаква да види какъв е цветът на твоя живот” – споделя Поликсения Ангелова.
Евгения Димитрова разказа своята „Зимна приказка в Добърско”.
От Райчо Русев разбрахме, че въпреки всички материални грижи „струва си човек да поживее, за да види сведващия сняг”. И още: „животът е кратък зимен ден”.
В темата на любовния хайку конкурс на Kafene.bg, който продължава до 14 февруари 2011 г., ето едно снежно хайку от Агапея Полис (Поликсения Ангелова)
Зимна приказка.
Мълчанието вика.
Бурите мълчат.
Очаквайте още стихотвореня, видео поглед и интервюта от поетичната ни среща.
На снимките:
1. Джарот Суджарво
2. Красин Химирски и Джарот Суджарво
3. Владо Любеенов
Вижте също:
Любовна поезия на Джарот Суджарво от Поетично кафене "Свят"
Бяла поезия стопли с нежност и любов "Поетично кафене"
Видео поезия в бяло – част втора
Видео поезия в бяло – част първа
Стихотворения от поетичните "Корени" – част І-ва
Още индонезийска поезия:
"Клуб Нусантара" представи индонезийска поезия