Ина Церовка е млада, усмихната и амбициозна, а освен това е директор на Младежкия дом в Пазарджик. Занимава се с множество инициативи, свързани с децата, младежите и всички онези, които имат отношение към културата. Завършила е филология, но винаги се е занимавала със сценични изкуства.
Шекспир в село Паталеница
Най-често свързват името ми със село Паталеница, в което от 14 години правим театър на открито. Там има вече установена Академия върху Шексипирови пиеси. Всяка година се събиаме за един месец и превъщаме селския училищен двор и цялото село в реален театър. След това играем представление на открито. Ако тези представления под звездитие се харесат, различни общности и институции ни канят в други градове и ние им гостуваме. Играли сме, винаги на открити сцени, в Пловдив, София, Велинград, Батак, Пазарджик.
Когато преди много години заедно с режисьора Христо Церовски започнахме тази инициатива, целта ни беше да помогнем на нашите деца – там, където не бяха виждали театър. Започнахме чрез един социален проект да се забавляваме: чрез четенето на пиеси и предстаявено им на сцена. Искахме да заразим децата и така да им помогнем, ако имат някакъв социален проблем. В годините това постепенно прерастна в една много сериозна професионална работа. Да, в трупата ни пак има деца, но те са доста добре обучени. Те от първи клас се занивамат всяка събота с театър под ръководсттвото на професионални режисьори и актьори, които идват в селото. По този начин, чрез Шекспировите текстове, лятото омагьосваме публиката.
Днес всички се впечатляват от това, че в селския двор идват от 300 до 500 човека, без да полагаме кой знае какви услилия. Това е така, защото изкуството няма граници, второ – защото е нетрадиционно и трето – защото го правим без усилието на всяка цена. За съжаление в момента реформата в българския театър се прави така, че на всяка цена да оцелее. В изкуството това понякога пречи. Правят се много стойностни неща, които трябва да оцелявят по някакъв начин, по който не разбирам, въпреки, че толкова години се занимавам с рекламиране и менажиране на театрални представления. Да, не е лесно да се свъжат децата с професионалните актьори, но днес, вече след 14 години практика, го правим доста умело в Паталеница.
Мирисът на книга
Вчера ми се наложи да се кача на влак, влязох в една книжарница и си избрах една книга. Така прекарах дългото си пътуване много приятно с мислите на Рангел Вълчанов. Струва ми се, че потребността да четеш започва да се губи. До мен седеше младо момче, което четеше електронна книга. То обясни на една възрастна жена, че той е модерен човек, а аз съм старомодна. Да, приех го, въпреки, че не мисля, че съм старомодна. Просто харесвам звука и мириса на листа, които възбуждат сетивата ми. Засега нямам електронна книга.
Не бива да отричаме електронната книга, посто трябва да я редуваме с класическата. лишим от Спомням си, че когато влизах в стаята, в която в миналото стояха книгите ни, там миришеше много особено. Именно този мирис днес ме връща в детството. Днешните деца и младежи са модерни и естествено имат електронни книги. Днес живеем в поредния преходен период, в който ако успеем да съхраним това, което е било и да подкрепим новото, ще оцелеем.
Не бива да допускаме хартиената книга да влиза в състезание с електронната. Аз не отричам нито едното, нито другото. Двете имат различен бит на съществуване. Аз лично не знам колко живот има. Информацията, записана върху диск, също има опеделен живот. Снимката също има живот. Нека оставим всички да съществуват такива, какви то са, заедно и паралелно. Може би едното улеснява друго. Тръгвайки да пътуваш някъде в глобалния ни свят не можем да носим със себе си дузина от любимите си книги или може би няма да имаме възможност да влезем в книжарница и да си купим интересно четиво, а електонната книга в куфара ни предлага 50 книги под ръка.
Аудиозаписи с деца в „Радио Форте”
Инициативата е все още много нова и непопулярна. Децата ни слушат радио, гледат телевизия, главно чрез интернет, защото когато влезеш в сайт, четеш и слушаш музика. Така решихме защо да не спреш онова, което четеш и да чуеш онова, което днес или утре в училище ще ти е необходимо. Затова ние, в радио „Форти”, което е част от медия „Форти” – интернет медийното пространство на Младежки дом Пазарджик- влиза се чрез сайта на младежкия дом и чрез Микс Пазарджик. Слуша се дори в чужбина. Правим радио четения. Първото четене направихме една неделя на август, посветено на 12 август – Световния ден на младежта. Това беше едно съвместно представление на Младежки дом Пазарджик и гимназия „Аксаков” – „Късчета синьо небе” – автор г-жа Коланска, аз- въпреки, че ревностно пазя пространството, в което възрастни се занимават с деца театрали, винаги поощравам онова, което е добро и което учителите имат желание да занимават децата след учебно време, така активизиат вниманието на децата да ходят на училище. В това предствавление с една наболяла и сериозна тема за трафика на хора – аз им казах, че няма кога да го изиграем и им предложих да направим радио представление. Спомням си отново ние като деца слушахме по радио „Христо Ботев” радио театър с приказки. Ние ще се опитаме чрез радиочетения и подобни радио спектакли да помогнем да децата ни да прочетат тази книга, която ние набързичко ще им разкажем или да намерят в библиотеката тази пиеса, която е възбудила интереса им. И както се казва и творческото писане. Може би ще възбудим децата да седнат да напишат, това, което ги вълнува. Така че идеята се роди спонтанно и вече започва да се затвърждава. От 1 септември започваме активна дейност. Моето желание е един път месечно децата от 1 до 4 клас от всички училища да четат при нас. С помощта на учителиката си да изберат своята приказка или друга книжка и те сами, влизайки в ролята на героите, да преживеят книжката, изигравайки я. Да чуем гласа си и да имаме опитността си в един радио показ и оттам да погалим малко е егото на децата, защото ще могат да се чуят. Да, това е комплексна мотивация – естествено ще заобичат книгата и четенето.
Младежкият дом Пазарджик е много интересно пространство, защото всеки ден от 16 ч. влизат 800 младежи месечно (при нас децата са по-малко, повече са младежите над 14 години). Имаме прекрасни състави като „Чудесия”, който се яви на „България търси таланти”, брейк състав, тетатрален фестивал „Океан от любов” в който се опитваме да се заливаме с много любов, „Нота по нота” – един добър и утвъден международен фестивал за млади певци. Младежкият дом е пространство, в което се опитваме да мотивираме децата и младежите да идват, за да се занимават с различни видове изкуство и по този начин да обоготяват ежедневието си. Има родители, които записват при нас децата си на китара или рисуване, само за да ги дистанцирт леко от единствено удоволствие на компютъра.
Съвсем наскоро създадохме Асоциация за култура, в която може всеки един човек да стане член, тя не е само за култура на Пазарджик. Мисля, че това е начинът – да се създават такива общи пространства, в които различните форми на култура да се срещат, а хората да се сплотяват и да се случват новите, модерните неща и те да стават по-достъпни до всички, които искат да се случва културния живот на нацията ни. Да,ние сме една брънка – Младежки дом, Библиотека, Исторически музей – едни много малки болчета, в един централен град. В Пазарджик има много стойностни неща, които ми се иска да излязат извън пределите на града. Именно затова създадохме Асоциацията. Така по-лесно ще популяризираме онова, което правим. Първите ни стъпки бяха в град Палермо, където в Международен фестивал „Пиацола” ние се върнахме с 6 награди, което никак не е малко като начинаеща асоциация.
Влизайте в сайта на Младежки дом Пазарджик и слушайте медиа „Форти” – радио и телевизия – за да разберете какво се случва в Пазарждик и да станете част от това, което ние преживяваме.
Пари за култура почти никога не е имало
Имам шанса да съм се родила в семейство, в което всички се занимават с театър. Пари за култура почти никога не е имало, а от 1990 г. само слушам да повтарят, че „няма пари за култура”. Културата не винаги е пари, но без пари култура е трудно да се прави. Не може да отчеташ една добра книга просто ей така – защото ти е хрумнало и си я написал. Трябва да има баланс – как да се разпределят парите, така че те да се дават за смислени и стойностни неща, а не просто да се дадат. Когато човек има добра инициатива, понякога трябва да се опита сам да я финансира, за да се случи, ако наистина смята, че тази инициатива е важна за него, стойностна за хората около него и ще бъде устойчива през годините. Много е важно да не плачем „Няма пари”, а да се стараем да намираме нишите, защото съм сигурна, че има такива ниши и не винаги нещата се случват, когато има пари, те могат да се случат и когато има желание, мечта. Но не си мислете, че съм някакъв идеалист – без пари не става нищо. Идеализмът трбява да бъде нашият реализъм.