Запознах се с Ина Крейн на едно от Поетичните кафенета през ноември, организирани от Kafene.bg и Театър "София". Тя е млада дама, чувствителна и емоционална, което личи от нейната поезия, проза и импресионистичните й рисунки, израз на емоционални състояниия, мечти и сънища. Както тя самата казва: „ Моите стихове, разкази и рисунки са усмивките на душата ми, които подарявам на хората, вярвайки, че светът е прекрасен и всеки ден в него се случват чудеса.” Ето какво още сподели тя за читателите на Kafene.bg.
Разкажете нещо повече за себе си?
Казвам се Илияна Каракочева, но в интеренет-литературното пространство съм позната като Ина Крейн. Имам издадени две детски книжки – „Хей, здравей” на ИК ”Гуторанов и син” и „Рисувай с мен” на издателство ”ФЮТ", една кулинарна на издателство „Гуторанов и син” и една поетична книга за възрастни „Време за възкръсване” на издателство „Роксана” през тази година. Завършила съм Българска филология в Софийски университет „Свети Климент Охридски”, след това – специализация Социолингвистика и Английски език и литература в Пловдивски университет” Паисий Хилендарски”. Член съм на литературен клуб „Буквите” и публикувам разкази, стихове и рисунки в сайтовете „Буквите”, „Откровения”, Blog.bg, Avtori.bg. В момента работя като преподавател по български език и литература в 109 ОУ "Христо Смирненски", град София.
От кога пишете?
Пиша от 6 -7 годишна. Започнах да записвам стиховете си веднага щом започнах да пиша думички .
Кои са темите, които присъстват във Вашите разкази и стихотворения?
За мен малките неща са най-големите в живота. Интересуват ме усмивките, малките жестове, малките мечти, които проправят пътя на големите. Напоследък ме занимаваше темата за възрастовия расизъм и написах цикъл разкази и стихове, озаглавен „На 70”. Защото обществото изтиква в своята периферия възрастните хора, а те заслужават добро отношение.
Любовта, Прошката, Омразата, Човешкото в човешките отношения занимава също мисълта и творчеството ми. В момента темата, по която работя, е свързана с Балканските ветрове и Балканската Душа. Темата за това, че сме еднакви на Балканите като душевност, че изкуствените граници разделят хора с еднакви съдби и мечти, е водеща в разказите от сборника „Балкански ветрове”, който в момента подготвям.
Любима тема ми е морето, лятото, приятелството. Много рисунки, стихове и разкази имам по тях. Красивото е около нас, но понякога нямаме очи да го видим. Темата за гледането и виждането също е една от любимите теми, по които създавам произведения.
Кога пишете и как идва вдъхновението при Вас?
Нямам формула за писане. Понякога става неочаквано, за секунди, друг път със седмици редактирам някой разказ или стих, докато постигна това, което искам. Често красивата музика и приятните емоции отключват вдъхновението. За съжаление, негативните емоции, които ме разкъсват понякога, също водят до създаването на произведения. Някоя интересна история, разказана от колоритен човек, може да доведе до разказ, или видяното от автобуса. Красивото и грозното, светлото и тъмното в човешката природа са моето вдъхновение. Искам да я разгадая, но е изключително трудно.
Поезия или проза – кое е по-близо до Вашата природа?
Много труден въпрос. Понякога имам периоди, в които създавам само стихове, понякога създавам само разкази. Понякога с месеци не пиша, а само рисувам. Това са различните ми лица, те са моето усмихнато и тъжно аз и не мога да кажа кое е по-близо до мен. Знам само, че не мога да не пиша и да не рисувам.Тогава не бих била себе си.
Рисунските, които правите, имат ли връзка с дадено стихотворение?
Част от рисунките отразяват разкази. „Коприва”, „Змията”, „Синя магия” са създадени по емоционалния микс, който навяват разказите. Има и такива рисунки, които отразяват емоции от стиховете. Рисунките ми отразяват чувства, мисли, сънища, мечти.Те са усмивките на душата ми, които наистина споделям с другите, надявайки се, те да ми отговорят с усмивка също.
Кой е любимият Ви автор – български и чужд?
Харесвам Димитър Димов. Стилът му е невероятен. Има мекота в изказа, а в същото време е мъжки, силен почерк. Много бих искала да беше довършил „Ахилесова пета”. Предизвикателството от първите глави е огромно.
Една от мечтите ми е вторият роман, който ще напиша в скоро време, да разглежда отношенията между герой и епоха. Съвременен роман за противоречивото време, в което трябва да оцеляваме и физически, и нравствено. За съвременния човек, както и за героя от последния недовършен роман на Димитър Димов, Любовта е Ахилесовата пета. Тя може да го погуби, но и да му даде възможност да възкръсне. Това смятам да бъде темата на следващия ми роман, дано съм жива и здрава да го напиша.
Какво мислите за поетичните сбирки на Kafene.bg – вашите критики и пожелания? Бихте ли поканили Ваши ученици, които пишат поезия или просто се интересуват от поетичното изкуство, да посетят Поетичните кафенете на Kafene.bg и Театър "София"?
Очарована съм от топлата атмосфера в Кафене.бг. Хората, обичащи изкуството, имат възможност чрез него да обменят творчески идеи, да се запознават, да общуват. Огромният град предполага отчуждение, а на сбирките на неделното матине се усеща непосредственост, приятелско отношение. Още с първото посещение и вече съм фен на идеята поети или просто хора, които обичат поезията, да се събират на чаша ароматно кафе, за да бъдат поне за час в света на красотата и изкуството.
С удоволствие бих поканила мои бивши ученици да се присъединят към групата на приятелите на поезията, защото за младите хора допирът с изкуството е изключително важен за оформянето им като личности. Последният път се появи предложение да включим и малко музика и мисля, че в най-скоро време ще има и изпяти стихове, което още повече ще сближи участниците и затопли атмосферата.
Пожелавам на всеки да намира поне няколко мига за поезия в своя забързан делник, защото Душата има нужда от своите малки празници, за бъде усмихната и светла дълго след това.
Вижте видео с Ина Крейн от Поетичното кафене
Ина Крейн: Най-скъпият подарък за възрастните хора е вниманието и уважението