Безспорно ИК Сиела е сред най-познаните издателства у нас. Представяме ви едно от лицата, които неуморно работят за книгите, което после достигат до нас като читатели – Любомила Малякова. Тя е редактор, ръководи отдел и се грижи за авторите и за целия процес на книгоиздаването.
Кажете, помните ли първата книга, по която работихте в Сиела? Кога бе това?
Eдна от първите книги, по която работих през пролетта на 2003 година беше книгата на Жюстин Томс и Горица Белогушева “Първите в българския интернет”. При работата си по тази книга успях да се сблъскам с всякакви предизвикателства, някои успешно преодоляни, други не дотам успешно. Но повечето грешки от тогава съумях да не повторя в по-нататъшната си работа.
Какво се промени от тогава?
За повече от 5 години работа в Сиела, с радост мога да кажа, че с голяма част от авторите сме в близки приятелски отношения. Изградих си подход към всякакъв тип автори, натрупах опит в разрешаването на проблемни ситуации, които като във всяка работа и при нас не липсват.
Любимата Ви книга или автор/и, с които сте работила?
Трудно мога да избера само една любима книга или един любим автор. Повечето книги, по които съм работила са ми любими, имам лично отношение към всяко от моите “деца”.
По преводна или авторска книга се работи по-лесно?
Българските автори имат възможността да следят отблизо всеки етап от работата по книгите им. Личният контакт с автора, колкото и ценен да е, понякога крие рискове. Има автори, които пренаписват книгата си до последно, постоянно променят нещо в хода на работата, което затруднява целия процес на издаване.
Кои са предизвикателствата на работата Ви?
Едно от предизвикателствата е контактът с различни хора, умението да “влизаш под кожата” на авторите, да успяваш да погледнеш през техните очи, за да можеш максимално да удовлетвориш техните представи за книгата им. И същевременно да успееш да ги убедиш, че невинаги това, което според тях е най-доброто в действителност е такова.
Вие самата четете ли неща извън това, което следва да прочетете служебно?
Разбира се. Щастлива съм, че понякога ми остава време да чета и художествена литература, защото с нея успявам да разпусна най-добре. Специализираната литература, която чета служебно изисква по-различен прочит. При този тип литература, трябва да си готов да научаваш непрекъснато нови неща, което е един голям плюс, но има моменти, в които човек иска да прочете нещо просто за развлечение.
Изкушена ли сте от други изкуства освен литературата?
От четири години се занимавам с народни танци. Народната музика ме зарежда със страхотни емоции, самите танци не само ме карат да се раздвижа, но и са шанс за мен да срещна нови и интересни хора, да науча повече за българския фолклор и традиции.
Чете ли съвременният българин, според Вас?
След като съм избрала тази професия аз нямам право да спирам да вярвам, че българинът чете. Най-важното за нас като издатели е да открием какво чете българинът.
За какво мечтаете?
Мечтая за нормални неща – здраве, семейно щастие и късмет, а в професията си не мечтая, а си поставям нови цели, които непрекъснато преследвам.
По коя книга бихте желала да работите?
Бих желала някой ден да работя по своя собствена книга. Засега трупам идеи и кураж.
Вашият поздрав за всички пишещи и четящи хора у нас?
Искам да им благодаря, защото благодарение на тях ние издателите имаме стимул и желание за работа. Докато има добре пишещи автори и редовно четящи хора има шанс книгата да оцелее, а оттам българинът да бъде грамотен и с богата обща култура, един немалък повод за гордост пред света.