Из "Нещо неприлично скъпо" на Линдзи Келк
Саймън Мичъл вече не се водеше като обвързан.
Саймън Мичъл вече се водеше като необвързан.
Не можех да отлепя очи от екрана.
– Сменил е статуса си във фейсбук? – възкликнах накрая. – Този човек да не би да е тийнейджър?
– А ти имаш доста съобщения – отбеляза Матю и посочи към малката червена иконка в горната част на екрана. – Може би трябва да преминем в малко пиар отбрана.
– Не! – отсякох. Нова глътка. – Няма да се унижавам толкова. Просто го искам вън от живота си.
– Веднага! – отсече Емили и пръстите ѝ полетяха по клавишите.
Беше едно той да иска да скъса с мен и съвсем друго – да го разгласи на целия интернет. Беше твърде крайно, твърде публично. Не трябва ли да се позволи и на мен да съобщя на хората тогава, когато си реша? А ето че сега 417 човека вече знаеха, че съм зарязана, без да знам. Че още не съм успяла да кажа дори на майка ми! Проклетият фейсбук! И като си помисля, че някога съм обичала „Социални мрежи“! Няма съмнение, че Марк Цукерберг е истински дявол. Защо няма официални правила по този въпрос? Или поне нарочен епизод в „Сексът и градът“? Имаше епизод за това какво да правиш, когато забележиш по кожата на гаджето си белези от смукане, но за това никой не бе написал нищо. Не че във втория филм постигнаха нещо особено – все пак можеха да отделят поне десетина минути, за да изяснят какво става, когато гаджето ти съобщи на целия интернет, че е приключило с теб. Кари Брадшоу, егоистична крава такава!
– Какво можем да направим? – попита тихо Матю.
Отне ми няколко секунди, за да си дам сметка, че странният стържещ звук, който се чуваше, идва от собственото ми дишане.
– Нищо особено, не мислите ли? – прехапах устни аз. – Просто трябва да продължа напред. – Още една глътка. – И да се напия.
Преди четирийсет и осем часа бях блондинка със сериозно гадже. А сега бях червенокоса с проблем с алкохола. Сигурно до края на седмицата ще съм плешива наркоманка.
Чудничко!
Докато успея да се успокоя, Емили беше премахнала всички следи от Саймън в моя компютър. Матю беше блокирал номера му в мобилния ми телефон, а аз бях пияна. Емили пак повтори, че трябва да поработя върху поносимостта си към алкохола.
– Отивам да лягам! – обявих някъде по средата на третия епизод на „Вечеряй с мен“. – Утре имам работа.
– Аз също – разтри чело приятелката ми с доста изтощен вид. Тя наистина бе дала всичко от себе си, споделяйки с мен моя „Джак Даниълс“. – Имам делова среща. Някъде. За кутии за сандвичи „Кити Кити“. И май трябва да се прибера у дома, за да се преоблека.
Междувременно Матю четеше текстовите съобщения в телефона си и ставаше все по-угрижен. Знаех, че не е препоръчително да питам от кого са и за какво са. Рядко съм се чувствала добре след графичните подробности, с които той ме е запознавал.
До този момент не ми беше хрумвало, че Емили не се бе отделяла от мен от събота сутринта. Както и Матю. Ако не ми беше толкова зле, щях да се чувствам много щастлива с такива приятели.
– Няма нужда да оставате – изревах в лицето ѝ, като я прегърнах. – Ще се оправя.
– Аз нямам работа. И щом тя си тръгва, аз оставам! – отсече Матю, погледна към телефона си, а после пак към мен. – Така че няма да се отървеш от мен и тази нощ.
– Много ви обичам! – затрополих непохватно към него аз и го прегърнах. – И двамата сте невероятни!
– Така си е – усмихна се той и разроши косата ми. – Но за теб наистина е време за лягане, червенокоске.
– Да, аз имам червена коса – изломотих, изхлузих се от скута му и се озовах на купчинка на пода. – И е много хубава.
– А утре ще имаш махмурлук – пак се усмихна той, вдигна ме на ръце и ме отнесе в спалнята. Де да беше моето прекрасно гадже, а не просто гей гигант! Въздиш! – В колко часа трябва да ставаш?
– Дан ще ме вземе в десет. – Хълцук. – Няма проблеми.
– Значи аз ще стана в девет – заяви той, постави ме нежно на леглото и ме целуна по челото. – Хайде, до утре!
– Лека нощ – прошепнах на празната си спалня аз.
Още от този автор: