За престижното отличие на фестивала във Варна "Златна роза" се състезаваха 22 ленти, 10 от които бяха показани за първи път в морската столица.
Голямата награда грабна лентата на Камен Калев "Източни пиеси", която се бори за номинация за чуждоезичен "Оскар". Призът на публиката отиде при Ивайло Христов и неговия филм "Стъпки в пясъка". Най-гледаният за последните 20 години филм "Мисия Лондон" на Димитър Митовски остана трети в класацията на зрителите, като загуби с малко от "Тилт" на Виктор Чучков-син.
Наградата за най-добър режисьор спечели Камен Калев за "Източни пиеси". Призът за мъжка роля беше поделен между Мариян Вълев за филма "Лов на дребни хищници" и Явор Бахаров за лентата "Тилт". Награди за женска роля и най-добър сценарий не бяха присъдени.
Филмът "Подслон" на Драгомир Шолев грабна приза за дебют. За най-добри оператори бяха отличени Крум Родригес за филма "Подслон" и Антон Бакарски за "Лов на дребни хищници".
Журито присъди и две дипломи за забележителни индивидуални постижения. Ованес Торосян беше награден за поддържаща мъжка роля за изпълнението му във филмите "Източни пиеси" и "Тилт". Яна Титова получи диплома за поддържаща женска роля във филма "Лов на дребни хищници".
За първи път тази година бяха връчени награди и за най-добър късометражен филм. "Златната роза" отиде при режисьора Григор Лефтеров и неговия филм "Парче от дъгата". Журито присъди и две дипломи за филмите "Пустинният бегач" на Григор Лефтеров и "Яйцето" на Екатерина Денева.
Наградата на Съюза на българските филмови дейци беше присъдена на "Светото семейство" на Красимир Крумов. С приза на кинокритиците беше отличена лентата на Цветодар Марков "Лов на дребни хищници".
Специалната награда на Община Варна е на филма "Тилт" на Виктор Чучков-син. Отличие за телевизионен филм получи "Аварийно кацане".
Кинаджиите повториха, че ще сезират европейските институции, ако в най-скоро време не се промени начинът на финансиране на българското кино. Режисьорът на филма "Тилт" Виктор Чучков обясни, че първо ще се обърнат към европейските структури заради неспазване на законите в България и след това към съответните институции за защита на културата в Европейския съюз.
Иницииране на разговор за проблемите на българското кино и намиране на тяхното решение, са целите на протеста на режисьорите и продуцентите, участващи в 29 фестивал на българското игрално кино „Златна роза”. Това стана ясно на тяхната пресконференция, провела се във Варна. В отговор на министъра на културата, който каза, че кризата го принуждава да намали парите за българско кино, кинематографистите отвърнаха, че трябва да се измислят алтернативни начини за финансиране. Приходите от филмите, както и част от приходите на телевизията от реклами да се дават за производство на български филми, а също така и данъчни облекчения, са начините за финансиране, които предложиха творците. В противен случай, те се опасяват, че българското кино в следващите години ще произвежда по един или два филма на година, както преди. “Ако това правителство не създаде фонд за българско кино, както обеща по време на изборите, ще минат още няколко години, в които то ще умре”, сподели опасенията си режисьорът на най-касовия български филм Димитър Митовски. Кино дейците съобщиха, че в последните години са пратили до управляващите над 20 подобни декларации, които са останали без отговор. Първият такъв е получен едва след настоящия протест в рамките на 29 фестивал на българския игрален филм „Златна роза” от министъра на културата Вежди Рашидов.