Галерия Credo Bonum в сътрудничество с АГИТПРОП представя изложбата "Царят, който беше момче. Предмети, истории, отпаднали сцени от един филм". Откриването на изложбата е днес 26 март (понеделник), от 18.30 часа.
Куратор: Светлана Куюмджиева
Това не е обикновена момчешка детска стая. Сред неутралните бели мебели се открояват предмети и играчки, непривични за едно дете. Препариран койот, миниатюрна истинска пушка и макет на влакче са само част от богатия инвентар, чрез който изложбата ще въведе посетителите в детството и въображението на момчето-цар и неговото „царство”. Всички тези обекти носят автентичността на малките истории във филма-биография за Симеон Сакскобургготски „Момчето, което беше цар”. Както и на някои от големите проблеми на българската реалност.
„Докато съществува някой, когото българското общество припознава като цар, то ще има и царство. Един филм винаги е началото на разговор…” Андрей Паунов, режисьор на филма
Изложбата представя реквизитни предмети и открояващи се епизоди (повечето непоказвани до сега) от документалния филм “Момчето, което беше цар” – една картина на сантименталната и противоречива носталгия по бившия цар и бивш министър-председател на България. В детската стая на момчето-цар ще видим отделни кратки сцени, от абсурдно-смешни до реалистично-трагични, появяващи се на екрана на компютър, във фотографска рамка, музейна витрина, отворено чекмедже.
Многостранните материали и истории, събрани от екипа на филма по време на 4-годишното им проучване, разкриват удивително откровен портрет на съвременното българско общество. Цар Симеон – човекът, заел българския престол на пределно крехка възраст и малко след това изселен със семейството си от комунистическата власт – се превръща в обект на митове, идеали и надежди, които имат различни и често абсурдни проявления. Изложбата се фокусира върху личностите и историите зад кадър като извадки на най-типичните черти и слабости на обществото ни.
„Детството ми беше щастливо… Почти като в приказките. До деня, в който баща ми почина.”, разказва царят. Останал в спомените на едно поколение като обичания и жизнерадостен Симеончо, очакван като месия и освободител години наред, биографията на този човек се превърна в събирателен образ на много съществени трансформации през последните 60 години.
Филмът „Момчето, което беше цар” (Сценарист и режисьор – Андрей Паунов, Оператори – Борис Мисирков и Георги Богданов, Музика – Иво Паунов, Продуцент – Мартичка Божилова, Продукция – AGITPROP, zero one film, Bayerischer Rundfunk);
Изложбата в галерия Credo Bonum, може да посетите до 17 април.