Бабак Салари през октомври във Фотосинтезис Арт Център
Фотографска изложба "Травми и Чудеса – портрети от северозападна България"
фотографии: Бабак Салари, текст: Диана Иванова
13 – 25 октомври
ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия
«Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България» е фотографски и антропологичен проект, който в продължение на две години документира ежедневието на най-възрастните хора в осем села на Северозападна България – най-бедния регион в Европейския съюз, според статистиката на Евростат.
Изложбата е показвана за първи път в Националната художествена галерия в София, а сега имате възможност да я видите отново във ФотоСинтезис Арт Център от 13 до 25 октомври. Откриването на изложбата беше на 13 октомври. По време на откриването ще имате възможност да се срещнете с авторите и да научите
повече за тяхната работа по проекта.
В последните години Северозападна България преживява няколко травми едновременно – разпада на семействата, последица от бедността и масовото напускане на жените, които работят като гледачки на стари хора в Италия и Гърция, самотата, загубата на социален и колективен смисъл, обезлюдяването и застаряването на големи части от региона. Целта на двамата изследователи е чрез фрагменти – фотография и кратки текстове – да създадат усещане за мястото и пространство за медитация, осмисляне и разговори.
Проектът на иранския фотограф Бабак Салари и българската журналистка Диана Иванова прави европейско турне през 2010 година и е представен в Института за науките за човека във Виена, Австрия, пред Културната асоциация «Йозефщалер елефант» в Шлиерзее, Мюнхен, Германия, в Националната художествена галерия в София и в Културната асоциация Палмерино във Флоренция, Италия. Издателство «Жанет 45» публикува през
2010 книгата «Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България».
За Бабак Салари
Бабак Салари е фотограф и преподавател, базиран в Монреал, чиито интереси в документалистиката са свързани с малцинствата, обитаващи периферията на обществото. Фотографските му проекти включват поглед
върху иранските творци, живеещи като бежанци в Северна Америка и Европа; матриархалните туземни общности в Мексико; хомосексуалните и травеститите в Куба и бежанците и пострадалите във войните в Афганистан, Пакистан, Ирак и Палестина.
Бабак започва да се занимава с фотография като тийнейджър в родния си Иран, където публикува в няколко издания. На 21 години е затворен за шест месеца от режима на Аятоллах Хомейни за политическата си дейност. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което пристига в Канада, където подновява обучението си и заниманията си с фотография.
Бабак Салари публикува в различни издания, а творбите му са представяни в галерии по целия свят, в това число: Националната художествена галерия в София, България; Македонския музей на съвременното изкуство в Солун, Гърция и Историческия център в Мерида, Мексико. Неговите четири основни албума: „Лица, тела, персонажи: истории от Куба”, „Афганистан: хора и съдби”, „Моята улица, кубински истории” и „Травми и чудеса Портрети от Северозападна България”, са публикувани от издателска къща „Жанет 45” в България съответно през 2008, 2009, 2010 г.
Носител е на многобройни награди, включително наградата Gold Addy на Асоциацията на американските рекламисти през 2004 за проекта му Locating Afhganistan.