Изложба "Красиво – Грозно" на Кирил Божков

Изложбата "Красиво – Грозно" (живопис) на Кирил Божков, можете да посетите от 01 до 15 април 2012г., в Арт галерия "Кирил Божков" – София, ул. „Славянска” 35.

Едгар Морен отбеляза появата на криза на „красивото" в края на 19 и началото на 20 век – „красивото” е изгонено от „грозното”, превърнало се в ново „красиво”.

Чавдар Попов пише, че през 20 век „считаните за „абсолютни” метафизични понятия като Истина, Красота, Естетически идеал, Благородство, Морал губят своето значение. По-ценно за човека, включително и за човека на изкуството, се оказва неговото собствено съществуване и опит."

Kритиката описва изкуството на художника Кирил Божков като постмодернизъм. Този „нестил”, не вярва в съществуването на абсолютна истина. Проф. В. Ангелов пише, че Божков свободно и непоследователно преминава от един стил в друг, а проф. С. Стефанов отказа да съзре друго обяснение за това, освен … влиянието на сложното време в което живеем.

Изложбата „Красиво – Грозно” е част от проекта „Авторска галерия”, стартирал преди три години и известен като „Арт галерия Кирил Божков”. Тя представя две творчески линии – преследване на „Красотата” с всички възможни средства на таланта, съзнанието и подготовката, и отдаване на „Грозното”, чрез изкуство хвърлено на произвола на съдбата, без страх за бъдещето и рождените му основания. Сред съвременните кодове,
характеризиращи полето на живописта, Божков поставя индивидуализма, космополитизма, духовната „дезориентираност”, както би казал Лиотар – краят на „метаразказите” и началото на „малките наративи”. И наистина, крахът на „Големите Идеали” и последвалата активност на „местни явления” е кардинален въпрос, който стои и вълнува с особена сила.

Кирил Божков е ученик на проф. Тома Върбанов и е асистент на проф. Теофан Сокеров в Националната Художествена Академия. Професионалната му съдба е свързана с тяхната, но той знае, че дължи доста и на Рембранд, Веласкес, Ван Гог, Пикасо и Дали. В този контекст няма как да не се спомене и ролята на „Дуенде”-то, така гениално описано от Лорка, което по подразбиране слага точка и на въпроса за влиянието на постмодернизма или въпросното време „в което живеем” – „През пустата арка преминава един неосезаем полъх, който напира над главите на мъртвите, търсейки нови простори и непознати акценти. Полъх с дъх на бебешка слюнка, на стъпкана трева и с воал на медуза, възвестяващ непрестанното кръщение на току-що сътворените неща…” – Фредерико Гарсия Лорка.

Сподели в: