Палми Ранчев има доста бурна и нетипична за съвременен български писател житейска биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист на свободна практика и бодигард на още по-свободна, сценарист, организатор на професионални вечери по бокс и кик-бокс, мачмейкър, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност могат да се прибавят още няколко начина, да речем десетина, с които си е изкарвал прехраната, както казва той в едно свое интервю.
Превеждан е на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Печелил е награди от български национални конкурси за поезия и проза. През 2008 година е сред четиримата носители на международната награда „Банк Аустриа Литерарис”, която се присъжда за художествена литература, поезия и проза на писатели от Източна и Югоизточна Европа от „Банк Аустрия Уни Кредит”, КултурКонтакт Австрия и издателство „Визер”.
Романът „Посока Сакраменто” е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуванието си. Защото там, където и безмилостният Бог на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновеният приятелски жест. Романът разказва как хората се страхуват един от друг, как се затварят в гета, луксозни изградени или порутени от годините немара, в които гледат страшен филм. Как затварят очи на най-ужасните места, и как искат животът да продължи, а се страхуват. Разказва за тишината и тъмнината, когато лентата се скъса.
Героите на Палми Ранчев, бедни и бездомни, неудачници на безутешното българско всекидневие, често губят посока, защото не винаги правилно се ориентират в реалността. Място за романтика тук няма, а късметът е отложен за по-късно. Авторът разказва сурово и с оскъдни диалози, като същевременно не пренебрегва хумора и топлината, като ги поднася в забележително съчетание.”
Юдит Лайстнер във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг .