Излизат дневниците на Джордж Оруел от войната

Оруел (починал през 1950) е водил дневници за времето 1938-1942.

Дневниците започват да излизат в дните, в които са писани, но 70 години по-късно, в интернет на адрес  http://orwelldiaries.wordpress.com/

"Когато някой чете което и да е силно индивидуално писание, той остава с впечатлението, че вижда лице някъде зад тази страница". Това пише Джордж Оруел в свое есе до Чарлз Дикенс през 1939 година.

От 9 август 2008 г. всеки с познания по английски ще има възможността да направи свои собствени впечатления от лицето на Оруел, докато чете неговите най-индивидуални творби: дневниците му. The Orwell Prize с удоволствие съобщава, че, за да отпразнува 70-годишнината от създаването на дневниците, ще имате възможност да видите всичко, което е писал в дневниците си, и то точно 70 години след написването им. Това ще ви позволи да проследите възстановяването на Оруел в Мароко, завръщането му в Англия и вижданията му за въвличането на Европа във война. Дневниците свършват през 1942 година, три години след като конфликтът е започнал.

Какво впечатление ще остави Оруел у вас? От първите му дневници (започващи на 9 август) може да ви се струва, че този Оруел ви е много непознат. Неговото любопитство е насочено към растения, животни, дърводелство и – преди всичко – колко яйца са снесли кокошките му. В политическите му дневници обаче (започващи от 7 септември) може да видите един по-познат Оруел, онзи, чийто политически наблюдения и критическо мислене са вдъхновявали поколения след неговата смърт през 1950 година. Дали става дума за испанската гражданска война или алкохол, здравец или Германия, проницателното му око и бунтът срещу "грамофонския разум", който той толкова презира, са очевидни.

Оруел пише за това, което е видял у Дикенс: "Той се смее, с малко гняв в смеха си, но без триумф, без злоба. Това е лицето на мъж, който винаги се бори срещу нещо, но се бори открито и без страх. Това е лицето на мъж, който е по принцип гневен, с други думи – това е лицето на либерал през ХIХ век, свободен интелигент, тип, мразен със същата омраза от всички смърдящи малки правоверни, които се борят за нашите души."

Сподели в: