На 15 юли излезе от печат „Лагерът на леките жени“ (изд. "Колибри") – виртуозна пародийна гротеска, пресъздаваща абсурдите в една репресивна институция, останала в миналото.
„Лагерът на леките жени“ (превод: Донка Нейчева, 360 стр., цена: 19 лв.) директно пренася читателя в лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. Живописният „лагерен колектив” се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Антон Балаж е създал уникална еротично-политическа гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация”, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Авторът говори за тях с цялата си добронамереност и с добре дозирана ирония описва както техните опити да запазят достойнството си, така и тези на „противниковия лагер” да направи от тях „истински гражданки”. Резултатът едва ли ще изненада някого, но простодушната до глупост Ерничка и културпросветникът Томич със сигурност ще ви станат симпатични.
Лагер за принудителен труд в Чехословакия от началото на 50-те години. „Лагерният колектив” се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Сред тази гмеж изпъкват милата и простодушна до глупост Ерничка – който си спомня „Един ден на Иван Денисович“, би разпознал в нея двойничка по дух на съветския лагерист; Манда, проститутката, която има нещо не само долу, но и горе; Рия Амала, масажистка и любителка на конете от всяка гледна точка; културпросветникът Томич, който нарича леките жени „другарки проститутки”; лекарят Зигмунд, обявил, че не понася „насилственото побратимяване на милионите” – който си спомня Остап Бендер, охотно би вложил в устата му тази реплика; а пък който си спомня „реалния социализъм”, ще оцени и окачените по стените портрети на „четиримата свети мъже”, и лозунга „По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!”. Дотук с приликите.
Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.