(„Вкъщи всички вечерят отделно” на Анна Лазарова)
Дебютната книга „Вкъщи всички вечерят отделно” (изд."Епископ Константин Преславски", 2016) на Анна Лазарова излиза непосредствено след голямата награда на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” (Шумен, 2015).
При всяко следващо отключване към поетиката на Анна Лазарова читателят отново сяда на празната маса, за да се включи с лъжица в издълбаването на собствения си портрет („Глад”, с. 58). Това, което про-рязва книгата с концептуалните си цикли, отговарящи на житейските етапи („Ножове”, „Вилици” и „Лъжици”), са релефните образи на семейството.Сетивно и детайлно обхванати, тези образи едновременно отключват няколко нива – от една страна, мисленето през архетипалните и психоаналитични фигури на бащата, майката, малкото братче. А от друга, много впечатляващи и пълнокръвни се оказват пронизващите им характеристики, които дават усещането, че стоят и вечерят на масата срещу теб („TDK”, „Смъртен одър”, „Прах”, „Заръки”, „Инициация”, „Когато заминах”, „(Не)подвижно”, „Семейство” и др.).
„Вкъщи всички вечерят отделно” може да бъде прочета през два модуса – през женствеността („Ритуал за оплождане”, „В търсене на Зевс”, „Субстантив” и др.) и през детското преди и въпреки женствеността („TDK”,”Следи”, „Нишки” и др). Поетиката на Анна Лазарова е „овкусена” с различни сетивни усещания – слух: „звук/ на угаснал вулкан” („***”, с. 50); вкус: „облизваше ножа” („Ритуал за оплождане”, с. 7) или „как дъвча бонбони” (“TDK”, с. 8); осезание: „Първо ме докосват,/ после идват.” („***”, с. 49); зрение: „След теб растат очи за погребение” („Мощи”, с. 35), „гледам ги как дишат” („В търсене на Зевс”, с. 51); обоняние: „за липов чай” („Инициация”, с. 51) или „ че Бог е заклет пушач” („Велики Преслав. Златната църква”, с. 24). От всички тези сетивни образи, има два чувствително по-открояващи се и това са обожаването и дишането („В търсене на Зевс”, с. 51). Лирическият субект във „Вкъщи всички вечерят отделно” обожава да прави филии и да ги гледа как дишат, така както обожава да участва в собственото изготвяне на вечерята-поезия. Множеството нишки в поетиката на Анна Лазорова, които допълват и доиздълбават семейните портрети, задават въпроси, които вече изключват екзистенциалната им предзададеност, макар и да я използват като възмопжна призма:
В семейния албум отсъства Бог,
[…]
Той влезе светъл. Запозна се: Бог.
И го попитах: А къде е татко?
(„Светлина”, с. 29)
„Вкъщи всички вечерят отделно” на Анна Лазарова е книга, която както се самопределя през семейната травма, така и използва самоиронията и смешното, за да се отдалечи от семейната крипта и от смъртта на (не)разбирането и (не)жаланието за пускане „на всичко/ което остана вътре”.След като читателят си е позволил да отвори вратата на стихосбирката и да седне да вечеря, започва да расте и неговият апетит към новите попълнения на „безплодното семейство”.
* * *
Биографична бележка
Андриана Светлинова Спасова (1987) завършва Класическата гимназия, където става олимпиец по литература (2006). След това завършва „Българска филология“, бакалавър (2011), „Изкуства и съвременност на XX и XXI век“, магистър (2013) в СУ. Редактор и водещ на „Пирон” (2012). Понастоящем докторант в Литература на Българското възраждане, БАН.
Публикува критика и поезия във в. “Литературен вестник”, сп. „Любословие“ (2008), сп. Литература (2011), сп. Филологически форум (2016), сп. “Nota bene”, „Литературен клуб“, „Литернет“, „Public Republic”, „Лира“, „Кръстопът“, „Балкански идентичсности“,“Пирон“. Участва в Антология “Дебюти”, “Експресен поетичен албум 2009”, „Четене на Другия: българска критика за унгарски книги 2000-2010“.Участва в „Голямото четене“ (2008, 2009), „АДdicted” (2009), „Куфарите на канона“ (2009), „Утопии I” (2010) “Утопии II” (2011); „София Поетики“ (2010, 2011), „Европейски романтизъм“ (2010), „Други места“ (2011); „Работилница по творческо писане“ (2012), „Зачитане“ (2012), „Критика на читателите“ (2012), „Четене в движение“ (2016) и др. Представя „Излаз на Адриатика. Джеймс Бонд в Бачка“ от Илдико Ловаш (2009) и „Господ слиза в Атина“ от Александър Секулов (2012).
Носител е на трета награда на XXVII (2010) и на втора награда на XXIX (2012) Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, Стара Загора. Носител е и на първа награда за критика в Националния студентски литературен конкурс, Шумен (2012). “Сферата на света” (2016) е първата поетична книга на Андриана Спасова.