Очаквайте „И аз слязох“ на 1 април
Никога не съм изпитвал такова вълнение. Вълнението ми е огромно по две причини. Първата, защото, ако Бог не реши нещо друго, това ще е последният ми роман. И втората, която е още по-важна, е съдържанието на книгата.
В нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години.
Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е защо Бог изпраща на земята, за да разреши проблема за властта, и човек, и Бог? Той е могъл да изпрати ангел, но прави друго. Смятам, че в „И аз слязох“ съм успял да дам отговор и на този въпрос.
Сънувах, че трябва да напиша тази книга и да се опитам да отговоря на много от въпросите, които ме вълнуват години наред.
Този роман е най-важната ми книга.
Владимир Зарев
Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е Българска филология в СУ „Климент Охридски“. От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература „Съвременник“, а от 1988 г. е негов главен редактор.
Владимир Зарев е автор на книгите „Денят на нетърпението“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“, „Чудовището“, „Объркани в свободата“ и др. Измежду романите му особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“. Действието в романите се открива през 1890 г. и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски език и вече има няколко издания в Австрия и Германия.
Огромна популярност има и романът на Владимир Зарев „Разруха“, който се радва и на невероятен успех в немскоезичния свят. Той е номиниран за две от престижните европейски литературни награди и за него са публикувани над 40 възторжени рецензии.
„Хермес“ преиздаде и книгата за деца и възрастни на Зарев „Голямата странна градина“. Луксозното илюстровано издание е истинско полиграфическо бижу.
Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. той бе удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. получи от президента орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН.
През 2022 г. беше удостоен с награда „Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст.
Г-н Зарев, на 1 април излиза дългоочакваният ви нов роман – „И аз слязох“. Как се роди идеята за него?
В една дълга и мъчителна нощ, докато бях болен, аз сънувах, че трябва да напиша роман за величественото житие на нашия Спасител Иисус Христос от Назарет. Класическите евангелия проследяват Неговото раждане, а сетне Той се появява в разказа, когато вече е на тридесет и три години. Е, аз се реших да „измисля“ и опиша цялото Негово Битие. Това, разбира се, е най-повърхностният прочит на романа „И аз слязох“.
Темата за вярата и Бог присъства в цялото ви творчество, тук обаче тя е водеща. Какво ви провокира да се фокусирате толкова детайлно върху нея?
Аз съм вярващ, но не съм религиозен, църквата е институция, а всяка институция сякаш се капсулира в себе си, грижи се повече за своите канони и принципи, отколкото за самата вяра. А вярата трябва да бъде свободна като човека. Великият Тертулиан е произнесъл забележителната мисъл: „Вярвам, защото е абсурдно”. И наистина… ако нещо не е абсурдно, а е очевидно, то ние го приемаме безусловно и тогава, щом то е доказан факт, какъв е смисълът от духовната ни вяра в него? Какъв е смисълът на вярата изобщо, ако тя не е насочена към нещо невъзможно, недостижимо, наистина абсурдно, ако не е насочена към някакво Чудо?
В предварителен разговор споделихте, че „И аз слязох“ е най-важната, но и най-трудната ви книга. Дълги ли бяха разговорите, които водихте със себе си, по време на творческия процес?
Да, разговорите, които водих със себе си, докато пишех книгата, бяха дълги, трудни… направо мъчителни. Ясно съзнавах, че ако искам да споделя с читателя своята концепция, новия философски и психологически смисъл, натрупаното у мен познание за величието на Христовия подвиг чрез разтърсващото страдание на Кръста, цялата ми книга ще звучи някак еретично. Затова не я кръстих „евангелие“, а роман, тоест позволих си уговорката, че в нея има много истина, но все пак тя е и измислена.
Романът излиза в навечерието на Великден. На какви въпроси си отговорихте вие, докато пишехте книгата, и какви отговори ще получат читателите от нея?
Отговорих си на доста важни, значими въпроси, които надявам се ще заинтригуват читателя, но най-важното – отговорих си на основния, на най-съдбовния въпрос, който ме измъчва още от юношеските ми години… защо Йехова изпраща на земята едновременно Човек, но и Бог. Ако се замислим, Йехова е могъл да проводи на земята ангел. По каква неведома, но неотменима причина Иисус Христос е едновременно и обикновеният човек, но и слезлият Бог, и как това предопределя Неговото присъствие, Неговото магическо оставане в човешкото ни съзнание вече над две хиляди години.    А що се отнася до читателя, надявам се той да си отговори на въпроса за необходимостта от вярата и на същия повтарящ се въпрос, защо сказанието за Иисус Христос е толкова живо и до днес, защо то продължава да ни вълнува и да ни изпълва с неизменно преклонение.