Вълнуващ разказ за най-светлите 25 дни в историята на Добруджа
Романът ще бъде представен в Добрич на 5. август, в Каварна на 8. август и във Варна на 12. август. През септември ще бъде организирана и среща с читателите в София.
„Мигът на Дора“ е роман за най-голямата добруджанска радост – освобождението на областта от четвъртвековната румънска окупация и връщането ѝ в пределите на Царство България. През погледа на голямата поетеса Дора Габе, пламенно ангажирана с борбата за свободна Добруджа, книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година.
В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Драмата на отделния човек като част от мъчителното минало, белязало общността, се разгръща на фона на вълнуващото очакване на завръщането в родния край и лиричния изказ на Дора Габе.
„Мигът на Дора“ е втора част от завладяващата трилогия „Благословената земя“ на Стефка Станчева – писателка, отдадена на безусловната си любов към Добруджа и смело въвлякла себе си в нейното трудно минало. В романа, освен образи, създадени от авторовото въображение, срещаме и множество реални личности, сред които Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов. Всички те ни потапят във величието на спомена, в значимостта на забележителните хора и върховите мигове от нашата история и в отговорността, която има всеки един от нас да помни и да разказва за тях.
„Романът на Стефка Станчева е плод на задълбочени проучвания и всяка страница поднася любопитни факти, подкрепени от множество документи. Освен бележките под линия, в края на книгата ще откриете допълнителни бележки от авторката, справочник с имена на действителни личности и стари наименования на селища, библиографско описание на използваните източници и други, които вярвам, че любознателният читател ще намери за много полезни.“
Соня Хачикян, издател
Още за авторката
Стефка Станчева е родом от Каварна, но от много години живее и работи в София. Още от дете изпитва афинитет към книгите, затова съвсем естествено решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после с журналистика и педагогика. Дългогодишен преподавател по български език и литература, в свободното си време Стефка обича да пътува със семейството си, обича неповторимия шум на морето и умиротворението на планината. Споделя, че за нея те са прекрасен лек срещу забързания ритъм на силно ангажираното ежедневие. А освен това си има и един само неин спасителен бряг – вечер да се усамоти в любимия си кът вкъщи с хубава книга в ръка и тогава мигът се разтваря в блаженство.
Стефка Станчева – за литературното пътуване през „Благословената земя“ (Интервю)
Измина една година от публикуването на дебютния Ви роман „Добруджанският феникс“. Какво Ви донесе тази наситена със събития литературна година?
Еуфория. Удовлетворение. Вълнуващи срещи с прекрасни хора. Така мога да опиша годината, в която проходих на писателското поприще. Завинаги ще запомня представянията на книгата ми в София, Пловдив, Варна, Добрич, Шабла и особено в родната ми Каварна, която е родно място и на личността, за която разказвам – Яни Калиакренски.
Как писателският Ви път Ви отведе до историята на Дора Габе, за да стане тя основа на втората част на трилогията „Благословената земя“?
Голямата поетеса и огнена ораторка, отдадена на каузата за разрешаване на Добруджанския въпрос, бе герой и в първия ми роман, в който представих съдбата и дейността на един от най-смелите журналисти на окупираната област. В „Добруджанският феникс“ отразих отдадеността на Дора Габе към страдащата ѝ родина, задушена от четвъртвековния румънски гнет, а в частност разказах за смелата ѝ позиция, и то на високо европейско равнище, по повод на това, че журналистът Яни Калиакренски е арестуван и хвърлен в затвора без съд и присъда.
И когато реших, че първата ми книга ще положи началото на трилогия, нямах колебание, че личността, която ще бъде в основата на втората книга ще е точно Дора Габе, за да се опитам да представя какво огромно значение има нейната дейност за добруджанските ѝ събратя.
Писането и на този роман е свързано с много проучвания. Може ли да ни разкажете повече за тях?
Да, проучванията предшестват с месеци самото писане и това за мене е най-вълнуващата част при създаването на книга, касаеща конкретна личност и нейното обкръжение.
За да разкажа за онези незабравими 25 дни от историята на Добруджа (от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 год. до пълното възвръщане на договорената територия на 1 октомври), пред мен се изправиха много предизвикателства, които можех да преодолея само като се запозная обстойно с нужните архиви.
Така се потопих в брилянтната стратегия на частите от Трета българска армия, като силно се впечатлих от харизматичната личност на нейния водач – генерал Георги Попов, който става и пръв управител на новоприсъединената област.
От друга страна направих сложен съпоставителен анализ на биографиите на Дора Габе и Елисавета Багряна, за да представя тяхната близост, професионална и лична обвързаност – все детайли, които ми бяха нужни за сюжета на книгата. И не на последно място бяха проучванията на множеството прояви на Дора Габе в немалко европейски страни, на различни големи форуми, срещите ѝ с влиятелни личности, ангажирали се с подкрепа на нейната кауза за свободна Добруджа.
Какво отличава образът на поетесата в „Мигът на Дора“ от проучените исторически извори за Дора Габе и от образа ѝ, изграден в предходната Ви книга?
Приложеният романизиран подход към биографията на Дора Габе ми даде свободата да се опитам да изградя многопластовия ѝ образ чрез възможни диалози, базирани на нейни изказвания, цитати от книги, сказки, и фикционални монолози, основани отново на действителни нейни мисли от спомените, които е оставила.
Още докато пишех „Добруджанският феникс“ открих, че личността на Дора Габе е позната доста едностранчиво, че в общественото пространство битуват немалко неточности, че се ширят често пъти препечатвани едни и същи пикантни истории, особено свързаните с мъжете в нейния живот, а голяма част от задълбочената ѝ, всеотдайна и многообразна работа остава в сянка.
Затова реших в дългите разговори между двете приятелки, Дора Габе и Елисавета Багряна, там, на морския бряг, докато чакат да навлязат с войските в Добруджа, детайлно да представя живота на многоликата добруджанка – от първата ѝ глътка дъх до септември 1940 година, и да заглуша градската мълва за неразбирателство и даже вражда между двете поетеси.
Още с излизането на първия Ви роман, „Добруджанският феникс“, заявихте, че той ще положи началото на трилогия. Днес вече е факт и вторият Ви роман. Какво могат да очакват читателите от следващата Ви книга, която ще затвори кръга на трилогията „Благословената земя“?
Третата книга носи заглавието „Жертвени макове“ и е своеобразен контрапункт на втората, защото Крайовската спогодба от септември 1940 година има две лица. Този тъй чакан договор с Кралска Румъния за освобождаване на Добруджа от четвъртвековна окупация носи безумна радост на юг и безкрайно страдание на север. Спогодбата узаконява връщането на Южна Добруджа в пределите на България, но Северна завинаги остава румънска територия.
Най-тежката клауза на Крайовския договор е така наречената „размяна на населения“ – всички българи от Северна Добруджа по заповед трябва да се изселят в Южна, а румънците от Южна да се заселят в Северна. Така, в третата книга ще разкажа какво е „от другата страна на луната“, как се преодолява шокът завинаги да напуснеш родното си място, да изоставиш къщата си, да приемеш, че за последно виждаш гробовете на близките си и да тръгнеш. Завинаги! Защото Крайовската спогодба казва, че уточнената нова граница между България и Румъния е „окончателна и вечна“.
И е бил нужен изключително силен дух и будно българско самосъзнание, че да превъзмогнеш себе си и да продължиш напред само защото носиш в душата си най-ценното – любовта си към благословената земя!
И за финал, какво бихте пожелали на хората, на които предстои да разгърнат „Мигът на Дора“?
Да се насладят на начина на мислене, морала и себеотрицанието на хора от друга епоха; хора, от които можем да черпим опит и мъдрост, и които са пример за доблест и чест.
Ще се радвам, ако „Мигът на Дора“ докосне повече хора и разказаната история за неописуемата радост на освободените добруджанци стигне до сърцата на читателите ми.
Книгата ще бъде представена в РБ „Дора Габе“ – Добрич на 05.08. от 17:30 ч., в Каварна на 08.08. от 18:30 ч. (Хамам – Експозиция „Добруджа и морето“) и на 12.08. от 18:00 ч. в РБ „Пенчо Славейков“ – Варна. След това предстоят още срещи с читатели, включително в София през септември.