Издателство Лемур представя “Дъщерите на Тъкачната вила“ от Ане Якобс

Lemur Die Tochter der Tuchvilla BG kniga front

Романтична историческа сага за текстилната империя на фамилия Мелцер, пленила милиони читатели

 

„Дъщерите на Тъкачната вила“ е вторият роман от семейна­та сага за имението на знатната фамилия Мелцер в пет части. В каталога на издателство „Лемур“ ще можете да откриете също и първата част от поредицата: „Тъкачната вила“ с две различни корици.

Ане Якобс е автор на успешната трилогия Die Gutshaus („Име­нието“), както и на редица исторически романи и екзотични саги (под друго име). С „Тъкачната вила“ тя осъществява своя дълго та­ена мечта и описва съдбата на едно семейство на интригуващия фон на съвременната немска история. Романът е преведен и попа­да в бестселър листите в много страни, след което следват още 4 продължения на сагата.

Първите стъпки е писането

Сравнително късно започнах да пиша. Първо учих музика и езици, подготвях се за гимназиален учител, работих в книжарница, омъжих се и родих две деца. Но в крайна сметка наследството на баща ми надделя (той пише пиеси) и аз започнах предпазливи опити да пиша. Първо стихове и разкази, по-късно романи. Беше дълъг и трънлив път до първата публикация, но ако сте наистина обсебени от писането, няма да се откажете. Затова съм убедена, че всеки ръкопис, дори да е писан „за чекмеджето“, е имал своята цел, защото ме е отвел крачка напред.

Писането като професия

Към момента съм публикувала около тридесет романа с различни големи издателства, работя с литературна агенция и писането се превърна в професия. Това е прекрасна работа, която ми дава много свобода, но в същото време изисква сериозна самодисциплина. Шест до осем часа от деня ми са посветени на писане (тук се включват почивни дни и официални празници). Ето защо си позволявам седмица или две почивка след завършен роман, преди да се заема със следващия проект.

Поредицата за „Тъкачната вила“

Семейната история на фамилия Мелцер и „Тъкачната вила“ е една от любимите ми поредици. Как я започнах? Дядо ми притежаваше фабрика преди много години. Те не правеха текстил, а вътрешни части за медни намотки. За съжаление фабриката не просъществува дълго и скоро трябваше да бъде продадена, но баща ми продължаваше да говори за нея години след това. Също така вдъхновението дойде от хубавата вила, която дядо ми беше построил навремето и която стои и до днес.