Иглика Дионисиева пише стихове, разкази, критика. Зад гърба си вече има доста издадени книги, а последно ви разказахме за нея по повод последния й сборник с разкази – „Кафе пауза“.
Къде е мястото на поезията във Вашия живот? И какво Ви носи тя?
За човек, който обича поезия, мястото ѝ в живота му е навсякъде. Но за мен тя има и друго, по-особено значение. Баща ми – Цанко Христов, беше поет. Сега това име едва ли говори нещо някому, защото той си отиде през 1985 г. Двете негови книжки с поезия – „Сламено слънце” и „Преображения” – сега са единствените материални неща, които ми напомнят, че го е имало. А моите лични поетически опити започнаха, когато бях в осми клас. И явно сме се харесвали с поезията, щом ми се случиха 4 стихосбирки.
Като се замисля, поезията ме научи да виждам привичните неща по различен начин, а също и да дозирам емоцията така, че да стои по най-добрия начин върху листа и да не губи от експресията си, а да преминава красиво към читателя си.
А къде е поезията в ежедневието на забързания българин? Дали му остава време за стих и има ли нужда от това, според Вас?
Слава Богу, забързаният българин редовно се среща с поезията в ежедневието си, макар и не толкова често, колкото би ми се искало. Социалните мрежи предоставят идеалната възможност който иска – да публикува творбите си, а който търси – да намира и да чете. И на страниците на периодичния печат има рубрики за поезия, които се следят от различни групи читатели. Казват, че книгите с поезия по-трудно се продавали от останалите, но щом има издателства, ориентирани в издаването само на поезия (каквито са Издателство за поезия „ДА” и новото сега прохождащо „Versus”), значи положението е обнадеждаващо.
А общуването с поезията, освен че среща читателя си с чистата словесна красота и го потапя в едни други, по-различни и извисени светове и състояния, действа терапевтично и има благотворен ефект. В препускащите минути и часове на ежедневието не се иска много време за прочита на едно или няколко стихотворения, време за тях винаги може, ако не е планувано, да се открадне. Заслужава си!
„Захранване на нощта“ – как се случва в днешния ден прекрасна стихосбирка като тази?
Благодаря за добрите думи за поетичната ми книга!
В днешно време вече има какви ли не школи по творческо писане, из виртуалното пространство е пълно с лични поетически блогове и постоянно се издават стихосбирки. И на фона на всичко това мисля, че не бива да се бърза с издаването на коя да е книга, а текстовете в нея трябва много добре да се подберат и да се изпипат художествено, стилово и граматически. Благодарна съм на издателство „Жанет 45”, че решиха от моите стихотворения да направят стихосбирка, благодаря и на най-добрия си редактор – Марин Бодаков!
Помага ли ни болката да сме повече човеци?
Болката ли? – която един другиму си причиняваме?… Макар и парадоксално да изглежда, но ние, човеците, сме майстори да се нараняваме взаимно, но, сблъсквайки се (ежедневно) с различни по големина болки, започваме да се отнасяме по-внимателно с хората и другите същества (животни и растения) около нас. Учим се да сме добри, учим се, минавайки през болката, да сме човеци.
Къде намирате вдъхновението? Или то Ви намира?
Навсякъде из живия свят. Докато мога да виждам, да чувам, да чувствам и да осмислям – всичко от живота, който усещам, ще ми е „вдъхновение”. Аз самата не го наричам с тази дума, но съм благодарна на всичко, което ме кара да пиша, независимо дали поезия или проза.