Съществуват поети, които не могат да бъдат разбрани веднага, защото читателят е предубеден, движи се от дадена мода или некритично отношение към даден стил. Да се възприеме чистотата и простотата на един текст е също толкова трудно, колкото да се възприеме нещо объркано и сложно. Поетичните ни сетива са закърнели и се движим често в дадена школа или маниер, подтискайки собствената си индивидуалност. За поета Иван Христов подобни проблеми не съществуват.
За да се разбере поезията му и особено последната му стихосбирка „Американски поеми“ е нужна освободеност от предубеждения в две насоки. Да се пише за Америка е трудно, а да пишеш за „своите“ Америки е още по-трудно. В първия случай „територията“ /във всички смисли на думата/ Америка е натоварена с клишета и идеологии, във втория поетът трябва да се освободи от сантиментализъм и отчужденост на „друг“ в различно място, на някой извън мястото си. И Иван Христов и неговите Америкиван Христов с поетическо майсторство се справя и с двете предизвикателства. Постига го с простотата на музикална и чиста поетична реч, искряща в своята спокойна мъжка семплост. Христов не разказва, не позира, не говори, а пее, създава поезия в най-същинския смисъл на думата – като гласовост, като неговия неповторим усет, негова ненатрапливост, без апломб, с материална конкретна душевност. В поезията му битува уникалната способност за употреба на обикновени думи, естественост на израза, на мерената реч. Няма сложни поетични фигури, няма пресищане с метафори и символи, напротив, те напълно отсъстват. Той се изповядва без крайни и буйни емоции. Тихо и тъжно. Всяка строфа е отделена и кратка, но без да е ударна и всеки нов ред диша собствен въздух, без да може да бъде откъснат от цялото.
От всички възможни поетични реторични фигури, най- популярна и използвана от него е тази на олицетворението. Така в стихотворения като Singer и Whale Watching той свързва, одухотворява, за да ни доведе до заключението, мъдро и дълбоко, казано с обикновени думи. Но колко лирика и красота има в тези думи, сякаш нанизани като перли в короната на неговия поетичен стил. Изповедният тон ги свързва. Звучат като музика.
Кои са Америките на Иван Христов? Житейската съдба, дъщеря му, езерата на Уисконсин, Ню Йорк, Алън Гинзбърг, Кота нула, Лари…? А може би неговите Америки са тук в България – старата шевна машина на баба му, Васко Кръпката, жилищният блок в малкия квартал…?
Поетът Иван Христов е толкова ясен, че оставаш с чувството, че на фона на днешните истерии и опити да бъдат всички интересни, просто няма да го забележиш. Измамна илюзия. Всяка дума в поемите му е изпълнена със спокойната плътност на присъствието му. Мислиш си – кой е този тих и спокоен като река човек, който като че ли чете поемите си от някакъв ъгъл, без да го осветяват прожекторите, който се усмихва леко, ведро и нежно, далечен и таен, защото брани свободата си. Американски поеми са поеми за свободата. За свободата, която я няма никъде. Тъга по един неосъществен свят, който е търсен, но не е намерен – нито в блусовете на Кръпката, нито в дивата съдба на идеалиста и поета Гинзбърг. Защото и тук и там ние вярваме в нещо, което не съществува.
Прочетете тази поезия! Тя е факт, който ми навява асоциация за звънтенето на алуминиева лъжица върху кристална чаша, тя е част от историята на поезията в България. Всеки звук, всяка дума не звучи, а звънти и не може да бъде извадена от общото пространство на поетичната реч. Америките на Иван Христов са тъжни. Те са непретенциозен копнеж на границата между два свята, които са и различни и еднакви. Света на близкия и чуждия, на свободния, който е достатъчно скромен, за да не ни поучава нито за нашите несвободи, нито да ни натрапва себе си. Той не е психолог. Поетът е там, но няма „его“, той присъства, но и отсъства, без да е отчужден и безразличен.
Искреност и чувствителност, красота и нежност, спокойна и мъдра поезия, собствен глас /неповторим/ – ето поезията на поета Иван Христов. Чуйте музиката й:
„Какво да ти разказвам за моите Америки
знаеш ли
понякога усещам дъха на свободата
подобно дъх на човек…“.
Светлина Фотева
„Американски поеми“ , издателство за поезия „Да“, София 2013 , редактор Владимир Левчев, художник Надежда Олег Ляхова Книгата е налична в книжарница „Български книжици“ и в издателство „Да“ на da.poezia@gmail.com. Изданието на „Американски поеми“ е двуезично – на български и английски език.