Иван Господинов е кандидатът за кмет в Хасково от политическа партия ДЕОС на изборите, които ще се състоят на 25 октомври. Той е на 23 години, роден и израсъл в града. Завършил ГПЧЕ „проф. д-р Асен Златаров“ в Хасково и Лайпцигския университет с Философия и Социални науки в Германия. В момента работи като учител по философия и немски език. Занимава се и с международни проекти в сферата на образованието. Той е един от учредителите на ДЕОС.
Представете се за читателите на Kafene.bg
Завършил съм философия в Германия, занимавам с образователни проекти. Като учител давам думата на децата, искам техните идеи и ценя техните различия. Стремя се да съм нещо като по-образования им приятел, с когото могат да си говорят свободно, но когото ще вземат насериозно винаги, когато се опита да им обясни нещо.
Кои са болните места в българското образование?
Болното място е доверието. Учителите не искат да повярват, че родителите могат и желаят да участват, учениците не искат да повярват, че учителите им мислят доброто, директорите не искат да повярват, че учителите могат да си вършат добре работата сами и т.н. Дума да не става за институциите. Тъй като никой не иска да се довери на другия, ние “решаваме” проблемите с повече ограничения и регулация от формален вид. Тогава доверието продължава да изчезва за сметката на повече стандартизация и ентусиазмът за училищното образование спада при всички участници.
Това се получава, когато няма разнообразие на образователните форми. Няма разлика нито в съдържанието, нито в учебната култура в нашите училища, защото те са затворени в система, в която можеш да си подбираш училище единствено по престиж, а не защото дадено училище има уникална за даден регион програма, създадена от колектив с креативно отношение към дадени предмети.
Кой е за лекуване – законът, учебниците, учителите, програмата?
Всички са за лекуване и лекарството се казва "Свобода". Хората обаче свързват свободите с провала на досегашните образователни реформи. Истината е, че ние до сега винаги сме започвали реформите по обратен ред. Например в България отдавна всеки може да си избира сам училището. На запад също е така. Разликата обаче е в това, че на запад има различни видове училища, защото местните общности имат много по-голяма свобода да определят сами образованието, което искат за децата си. Затова при нас изборът на училища всъщност води до сегрегация, а на запад води до разнообразие.
Каква е позицията на ДЕОС за българското образование?
ДЕОС има доверие на хората, затова заставаме зад либерализиране на системата на образованието чрез създаването на механизми, с които да оставим инициативата в ръцете на родителите и учителите. Търсим самоуправление в образованието, свобода на гражданите сами да организират училищата си и сами създават професионалните си стандарти за образование. Ако дадем инструментите в ръцете на всеки от участниците в образователната система, тогава те ще се регулират сами един друг. Тогава също ще знаем, кой носи отговорността за действията си. В момента всеки обвинява другия за провалите на системата, защото имаме единствено формални задължения и защото нито учителите, нито учениците, нито родителите имат някаква сила да прокарат собствените си идеи.
Като учител как бихе мотивирали младите учители, за да влязат в сегашното българско училище?
Да си учител в България в момента е много по-предизвикателно, отколкото да си предприемач или политик. Всеки учебен час е проект, всяка учебна година е кампания. Както предприемачът има бизнес план, така учителят има учебен план. Както един бизнес очаква парична възвръщаемост, така училището очаква възвръщамост под формата на участие, домашни работи, мотивация. Партньорите на учителя са учениците и родителите, с които сключвате споразумение за новите си проекти.
Както политикът трябва да убеждава избирателите в ценностите си и да печели доверието им с действията си, така учителят трябва да търси консенсуса между колектив, ученици и родители и да ги мотивира заедно да постигнат обща цел. И не на последно място – да работиш с млади хора е изключително забавно и обнадеждяващо. Не се сещам за друга професия, която да може да предложи този опит.
Прочетете още:
Виктор Лилов: ДЕОС визията за София е за по-сигурен, чист и човечен град