Юси Адлер-Улсен, обявен от лондонския „Таймс” за новото явление в скандинавския криминален роман, ще бъде гост на Софийския международен литературен фестивал по време на Коледния панаир на книгата в НДК. Неговото представяне в рамките на фестивала ще се състои на 13 декември (събота) от 18:30 в Мраморното фоайе. Модератор на срещата ще бъде Андрей Захариев.
Преди това, от 17:00 часа, читателите ще имат възможност да се срещнат с него отблизо на щанда на издателство „Емас” на Панаира на книгата. Юси ще представи и втората си книга, която ще излезе на български на 1 декември – „Убийци на фазани”.
Повече за автора:
Юси Адлер-Улсен решава изцяло да се отдаде на писането чак на 47 години – преди това е минал през множество сфери, натрупал е огромен опит и идеи. Роден в семейството на виден сексолог и психиатър, Юси дълго търси своето поприще. Следва осем години – медицина, социология, политология, киноизкуство. Свири на китара в няколко датски рок групи, композира песни, работи като редактор и стига до директор на издателство, след което основава свое издателство, работи като мениджър в различни компании, занимава се с енергийна ефективност и недвижими имоти. И така до 1995 г., когато сяда да напише първия си криминален роман. Което прави и до днес.
Юси Адлер-Улсен се е утвърдил като най-успешният датски криминален автор, а звездата му изгрява с поредицата за Отдел „Q”, създаден за разкриване на стари случаи. Начело е комисар Карл Мьорк, чийто безотказен полицейски нюх понякога успява да разсее тоталното му нежелание да работи. Мьорк – означава „мрак” – е немотивиран, разочарован от живота и просто иска да дреме в кабинета си и да реди пасианси. Първата книга от поредицата го заварва след престрелка, в която един негов колега губи живота си, а друг е парализиран. Вината на оцелелия го смазва. В разследванията му помага неговият асистент Асад – сириец с неясно минало и блестящи моменти на гениалност, който не го оставя да бездейства.
Първата част от серията – „Жената в капан” – получи наградата „Бари” за най-добър криминален роман на 2012 година, издаден в САЩ и Канада. Преди да стане хит там, обаче, Адлер-Улсен вече бе звезда в Европа. Само в Германия романите му достигаха двумилионни тиражи и се задържаха по 60 седмици на върховете на класациите. Откакто Отдел „Q” е стъпил в САЩ, всеки том става бестселър на „Ню Йорк таймс”, а продажбите му вече минават 15 милиона екземпляра. Сред множеството му престижни награди е и „Стъклен ключ”, връчван на автори като Стиг Ларшон и Ю Несбьо.
6 неща, които не знаете за най-успешния датски автор Юси Адлер-Улсен
Досега на сцената на скандинавския трилър доминираха шведи и норвежци – Стиг Ларшон, Хокан Несер, Ю Несбьо, Карин Фосум, но от скоро и Дания може да се похвали със свое голямо име. Юси Адлер-Улсен вече е носител на множество награди в родната си страна, престижния „Стъклен ключ”, връчван за най-добър скандинавски криминален роман, както и наградата „Бари” за най-добър криминален роман на годината, издаден в САЩ и Канада. Книгите му вече са преведени на над 40 езика, а 11000 екземпляра от тях се продават на ден в цял свят. Юси Адлер-Улсен дебютира като автор на 47 години, а животът му преди да се отдаде изцяло на писането е всичко друго, но не и скучен…
– Кариерата на бащата на Юси, известния психиатър и сексолог Хенри Улсен, се е развивала главоломно и семейството се е местело от град на град и от болница в болница. Един от най-ярките му спомени датира именно оттогава. На осем години, докато семейството живее в психиатричен комплекс в Зеландия, Юси вижда мъж, затворен в клетка, който крещи в изстъпление. Тогава баща му се приближава и му обяснява, че и този човек някога е бил дете – точно като Юси. От този миг нататък Юси никога не е избягвал сблъсъка и срещите с хора с проблеми. Животът в психиатричната болница и досегът с болни хора го е направил чувствителен към човешкото нещастие и го е научил да проявява разбиране и емпатия. Недоумява защо някои хора старателно пазят децата си от сблъсъка с погребения например. Смята, че това е част от живота и не бива да бъде тема табу. Благодарен е на баща си, че го е направил съпричастен към професията си, вместо да го изолира от пациентите си.
– Започнал е да пише, след като е напуснал позицията си на административен директор в издателство „Бониер“. Искал е да има повече време за себе си и да може да приготвя палачинки на сина си, да играе с него футбол, да се отдаде и на музиката, едно от любимите му занимания. Видял е как хората от издателския бранш си отиват без време. Кратките срокове и напрежението съкращават живота на мнозина негови колеги.
– Като млад заедно със съпругата си Хене отваря магазин за комикси – „Пегас“. Навлиза в издателския бранш като редактор на списания и комикси. Смята, че именно магазинът за комикси, наред с необичайното му детство, са го формирали като писател с тънък усет за човешката душевност.
– Пътува много; приблизително 135 дни в годината не е в дома си.
– Той казва, че само две неща могат да състарят човека: липсата на креативност и липсата на любознателност. Самият той винаги се е вълнувал от новото и продължава да се вълнува.
– Книгите от серията за специален отдел „Q“ ще бъдат десет. По време на тазгодишния панаир на книгата в Копенхаген (6-9 ноември) излезе шестата книга от поредицата, озаглавена „Безграничните“.