Жителите на Нови Сад в момента могат да посетят най-новата изложба на пловдивския художник Динко Ненов – 42-ра самостоятелна, инспирирана от музиката и знака
Интервю на Ирен Петрова
Завиршил ССХУ за сценични кадри, НХА „Н. Павлович“ – специалност „Дизайн“, порцелан и стъкло, член на СБХ и на групата на пловдивските художници, Динко Ненов е известно име в българското арт общество. Негови пластики и картини са притежание на галерии и се намират в частни колекционери в Италия, Германия, Австрия, Норвегия, САЩ, Португалия, Украйна, Сърбия и още много други. Носител е на множество награди в България, Аржентина, Япония, САЩ. Музиката в произведенията му скача от Орфей до Руни, от джаза до морето и водата изобщо, планината…
Палитрата от музикални стилове е много широка. Има ли обединителен център? Как те вдъхновява музиката?
Музиката е във всяко нещо, нужни са само сетива, за да я усетим. Обединява ги нашият мироглед, знание и мъдрост през вековете.
Кой е любимият Ви класически художник?
Любим художник ми е Микеланджело. Видял съм много негови произведения в оригинал, прочел съм много литература и наистина, той сякаш създава самото съвършенство. Картините му са безкрайно интересни и подтикват към една вътрешна философия и вглеждане в собственото подсъзнание.
А за модерната живопис?
Ван Гог и всички импресионисти. Всяко изкуство в своето време си има по един титан, както и в отделните държави, така и в световен мащаб.
Присъства ли жената в творчеството Ви?
Жената в картините ми присъства чрез космичното виждане. Тя е вселенската цялост и продължител на рода. Съчетание на майка, любима, сестра, муза… Съчетание на еротика, плам, движение и душевност. Изобразявам я в керамика, пластика, като рисунка на музиката, танц, живопис на голото тяло, портрет в две очи, устни, коси…
Какво е отношението Ви към Бога, вярващ ли сте? Присъства ли църковният елемент в творчеството Ви?
Вярвам в Бог! Има много чудеса, които са доказателство. Църковните елементи са характерни по-скоро за ренесансовите художници. Картините им не само, че имат изобразени библейски сцени, но и самите художници са се молили и с видения са правили своите произведения.
Как се развива изобразителното изкуство у нас?
Българското изкуство е било винаги на страна от световното движение. Това не означава, че мъдрите и умни хора не знаят за корените по нашите земи и Балканите, защото Европа е тръгнала от Балканите и не случайно у нас има много артефакти като доказателство. Това именно ме кара да съм горд, че живея тук, въпреки че съм потискан от властимащите, ръководството на СБХ, защото истината е, че това е организация, която действа на принцип, създаден от Априлския пленум и длъжностите се предават по такава линия. Болно ми е да кажа, че съм бил години наред уредник на тази организация и не са ме пратили на нито един пленер от СБХ. Защо ли? Защото пленерите са платени от спонсори и е добре парите да се вземат от определени хора, също и почестите и наградите.
Какво ще кажете за продажбите на картини по улиците? Намират ли се стойностни картини там?
Естествено, има художници, които могат да си позволят изложба единствено на улицата. Наемът на една галерия, дори и съвсем малка, не е по силите на всеки. И това е иронията, често пъти художниците са на загуба, а печалбите идват (евентуално), когато картините бъдат изложени, а твореца си е платил за това показване. Истинските художници са тези, които правят със сърце и душа и от вътрешна необходимост. Разбира се, добре е да има продажби, поне за да си купи материали за следващите произведение.
А какво ще кажете за меценатството? Има ли го у нас и по света?
Самото название води произхода си от цар Меценат, някъде от преди 2 500 години. Негови са думите, че „артистът – твореца не жъне, не сее, но ни радва и вдъхновява, затова трябва да бъде добре нахранен и честит“. Разбира се, дарителството и в по-ново време спонсорството са все още чужди думи у нас. Ние българите трудно приемаме „изваждането“ като функция, повече сме свикнали на „събирането“, ако ме разбирате. Широката ръка и щедрото сърце никога не са били наше качество, твърде материални сме. И не случайно Владимир Димитров – Майствора, който сега е алфата и омегата на българската живопис, преживява от продадените си картини в Щатите, а не у нас. И не е само той. Има ли артист, който да е признат у нас, без да е направил кариера по света? Може би имаме по-голяма нужда от красота, от изкуство и най-вече от любов, любов към творците. Нали Бог е любов…