Прожекции и срещи с Тамара Трампе и Диана Иванова
10-13 април 2018 г.
Прожекции всеки ден от 18:00* ч. и от 20:00 ч. или 20:30 ч. (вж. програмата по-долу)
Гьоте-институт България, ул. Будапеща 1, София
Вход свободен за всички прожекции
Всички филми са на немски език с български субтитри
Тамара Трампе е едно от големите имена на немската документалистика. Малко са режисьорите, чиито филми по такъв начин успяват да разтърсят публиката в кино салоните. Ключът е може би нейната искреност и пълна откритост – за основа тя неизменно използва лични истории от собствения си живот, преминал от Украйна до Берлин и белязан от историческите събития.
Родена е на фронта в Русия. Майка й е била медицинска сестра и забременява от руски войник. Първите години от живота си Тамара Трампе прекарва на фронта, след което при баба си в Украйна. Майката среща втория си мъж и семейството имигрира в ГДР след войната. Когато пристигат в Берлин Тамара е болна, недохранена, а децата в училище й се подиграват, че е от вражеска Русия и злобно, както само децата могат, подмятат, че изглежда като идваща от концентрационен лагер.
Детството й преминава в Източен Берлин в семейство, дълбоко вярващо в Сталин. Двайсетият конгрес на КПСС и разкриването престъпленията на Сталин води до скандал между майка ѝ и баща ѝ, след който портретът на съветския лидер си заминава от хола на семейството.
Трампе следва германистика в Рощок, а от 1970 до 1990 работи като драматург в източногерманското филмово студио за игрални филми Бабелсберг в ДЕФА. От 1990-а година работи като автор, драматург и свободен режисьор в Берлин. Между високо ценените и награждавани филми са „Черната кутия” (1992), „Приспивни песни” (2010), „Майка ми, войната и аз” (2014).
Филмите на Тамара Трампе са показвани неведнъж по големи филмови форуми. През 2014 филмът й „Майка ми, войната и аз“ предизвиква много емоционални реакции на берлинския филмов фестивал, а вестник „Die Welt“ го определя не просто като лична история, а като „портрет на цяло едно поколение съветски жени“.
Много интересен е и филмът „Черната кутия“, който тя и Йохан Файнт заснемат непосредствено след падането на стената. Във филма се разказва за психолога на Щази Гурке. В първите години след излизането си филмът в Германия е приет студено, но пък обикаля света, показван е в Англия и Франция, както и в МОМА – музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Едва по-късно филмът е преоткрит и в Германия, а днес дори се показва и използва като учебен материал в университети.
По покана на Гьоте-институт и българската журналистка Диана Иванова сега Тамара Трампе пристига в България, за да представи филмите си за първи път пред местната публика. Това обаче не е първото ѝ идване в България.
За първи път тя е била тук през 1978 г. Орландо Люберт, чилийски режисьор, тогава е успял да избяга в Европа от диктатурата след арест и репресии. Като драматург Тамара Трампе придружава първия му игрален филм „Преходът”, история за бежанци от Чили. Той е сниман в България, в планината. Години по-късно Трампе отново идва този път с режисьора Улрих Вайс. Ръководството на ДЕФА тогава цензурира всяка негова идея, защото той е приеман за политически неблагонадежден. Вайс и Трампе се свързват с българската киностудия, Анжел Вагенщайн им помага, и почти се е стигнало до кино продукция, но планът в крайна сметка е пропаднал.
Между 10 и 13 април в Гьоте-институт България ще се покажат три от филмите на Тамара Трампе. Публиката ще има възможност и да се срещне лично с нея, а модератор на срещите ще бъде Диана Иванова.
ПРОГРАМА
10.04.2018 вт.
18:00 Откриване с прожекция и дискусия
Майка ми, войната и аз (2014, 75′)
Гости: Тамара Трампе и Диана Иванова
11.04.2018, ср.
18:00 Прожекция и дискусия
„Черната кутия” (1992, 98′)
Гости: Тамара Трампе и Диана Иванова
12.04.2018 чт.
18:00 Прожекция и дискусия
„Приспивни песни“ (2009, 98′)
Гости: Тамара Трампе и Диана Иванова
20:30 Прожекция
„Черната кутия” (1992, 98′)
13.04.2018 пт.
18:00 Прожекция
„Майка ми, войната и аз” (2014, 75′)
20:00 Прожекция
„Приспивни песни“ (2009, 98′)
Майка ми, войната и аз (2014, 75′)
сценарий: Тамара Трампе
режисура: Тамара Трампе, Йохан Файнт
камера: Йохан Файнт
монтаж: Щефан Крумбигел
10 април (вторник) 18.00
13 април (петък) 20.00
Тамара Трампе е дете на войната – родена през 1942-а година в Съветския съюз, на фронта. 22-годишната й майка е медицинска сестра в Червената армия. Бащата на Тамара ще остане за нея завинаги неизвестен – офицер от Червената армия. Първите си детски години Тамара прекарва в Източна Украйна. След това майката на Тамара се влюбва за втори път – в германец. След войната семейството се премества в Берлин.
Един много личен документален филм. Тамара Трампе търси своите корени в Украйна, опитва се да разбере майка си в нейната младост. Филм за търсенето на смисъла в нашата биография, за границите на този копнеж.
“Майка ми, войната и аз” е разказ за човешката памет и за нееднозначността на историята.”
Инга Полипчик, “Ди велт”
“Нищо в този филм не е просто, ясно, решено. Тук има всичко – радост и тъга, спомен и забрава, живян и пропуснат живот, придобит и изгубен кураж.”
Фриц Волф, филмов критик и блогър
Черната кутия (1992, , 98′)
сценарий и режисура: Тамара Трампе, Йохан Файнт
камера: Йохан Файнт
Монтаж: Сибиле Винд
11.април (сряда) 18.00
13 април (петък) 18.00
“Черната кутия” е много специално събитие в историята на документалното кино – първият филм след падането на Берлинската стена за ЩАЗИ.
През февруари 1990 източногерманският писател и правозащитник Юрген Фукс чете публично спомени от времето си в ареста в затвор на ЩАЗИ. По време на четенето един мъж се изправя и казва: “Аз съм един от тези, които описвате. Но с нас естествено никой не говори”.
През март 1990-а година Тамара Трампе и Йохан Файнт започват да водят разговори с него пред камера. Снимките приключват през лятото на 1991-ва. Двамата заснемат допълнително хора от семейството, съученици, приятели, давали чувство на сигурност и приемане.
Доктор Йохан Гирке, роден 1949-а година, е полковник от службата за сигурност на ГДР – ЩАЗИ. Той преподава специалността “Оперативна психология” във висшето училище на ЩАЗИ. На неговите лекции седят бъдещи психолози и психиатри в затворите, следователи, водещи офицери.
“Да, аз бях съучастник на режима”, признава той.
Филм-психограма на един извършител, психолог, полковник на ЩАЗИ.
Приспивни песни (2009, 98′)
Сценарий и режисура: Тамара Трампе
Камера: Йохан Файнт, Юли Крамер
Монтаж: Щефан Крумбигер
12 април (четвъртък) 18.00
Приспивните песни са нашата първа връзка със света – универсален опит, който всички споделяме и който същевременно е дълбоко личен. “Можете ли да си спомните за някоя песен, която майка Ви е пяла като дете преди сън?”, питат Тамара Трампе и Йохан Файнт в своя документален филм хора по улиците на Берлин. Разказите и песните на хората – понякога нежни, понякога тъжни и смущаващи – се смесват със суровите кадри от германската столица в полифонична филмова поема. Не на последно място – филм, обяснение в любов към самия Берлин.