Корицата на "Перлите на Ади Ландау" ("Колибри") може до известна степен да ви заблуди. Жизнерадостно жълто, красива дама с шикозна капела и отгоре на всичко води на каишка кокошка. Ако обърнете задната корица и прочетете описанието, ще разберете, че в нея става дума и за войната. И сигурно съвсем ще се объркате. Спокойно, всичко ще си дойде на мястото, щом прочетете историята. Нищо не е случайно – нито жълтият цвят, нито кокошката.
В малкия обем са събрани няколко века и живота на няколко поколения. Четивността идва от добрия и стегнат разказ, което е писателско майсторство. Въпреки, че описва несретни животи и много жестост, това не е жестока книга – няма кръв, нито изтезания, но има сълзи, спотаени стонове и завързани очи на едно дете, за не вижда и да не запомни адското лице на войната. Но, аз сигурно още дълго време ще си спомням глада, студа и свитите сърца на героите, които бягат, защото ги гонят, защото не са желани, защото са различни, защото са евреи.
В книгата има много смърт, но смъртта на един мъж и на една жена са особено поетично описани – само с няколко изречения, изумително приличат на рисунка и се помнят, дълго. Историята поразява и с това, че показва как в нечовешките условия на адската война, когато целият им познат свят се е сринал до основи, майката и бащата продължават да бъдат родители – да закрилят, да възпитават, да се карат на детето си. Опитват се с всички сили да изградят в хаоса нов ред, да се опрат на някаква всекидневна логическа последователност от действия, за да могат да продължат да живеят, да бъдат заедно, да бъдат семейство, мъж и жена, родители и дете.
Когато стигнете до последния раздел, преполовите го и спрете до софийската история, ще си преставите като че ли Соня Тодорова отваря една невидима скоба, за да помести в нея предишната си книга – "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други" ("Колибри"). Така че – който иска да разбере повече за животът в София – нека я прочете, но след като свърши "Перлите".
Перлите също ги има – от първата до последната страница, но не мога всичко да разказжа. Има и любов, и смях, и мирни времена. Романът е чудесен, лиричен, романтичен, с чувство за хумор (как се съчетават смешно и война!), с много исторически факти. Роман за войната, за преследването на евреите, за концлагерите, за трудовите лагери, за родителството, за родовата памет, за историческата памет, за носталгията, за наследството – буквално и преносно, за спасяването на българските евреи, за емигранството. Прочетете я!
Очаквайте скоро интервю със Соня Тодорова за Kafene.bg.