Издателство "Жанет 45" и Книжен център "Гринуич" представят "Захранване на нощта" от Иглика Дионисиева – с думи за книгата от Марин Бодаков. Заповядайте на 6 април (четвъртък) 2017 г., 18:00 часа, Книжен център Гринуич, бул. Витоша 37, София.
За книгата
"В "Захранване на нощта" има два свята – единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството.
И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ.
За поезията на Иглика всичко е живо – пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг."
Кристин Димитрова
"Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят."
Марин Бодаков
"С какво се захранва нощта в новата поетична книга на Иглика Дионисиева? С благата вест за човека, отправена към Създателя от птицата? В сгъстения чувствен мрак прозира пиршеството на празника – не абстрактен календар, а тайно битийно мъченичество. Жито, което покълва в разпадащия се свят. Поезия на привидната сломеност."
Христина Мирчева
За автора
Иглика Дионисиева е завършила Българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Живее и работи в община Челопеч. Пише стихове, разкази и критически материали, които могат да бъдат намерени в различни електронни издания и на страниците на периодичния печат.
През 2002 г . е удостоена с втора награда за поезия от националния конкурс на името на Дора Габе. Авторка е на стихосбирките: "Снежност" (1995), "Време на изплащане" (2003, издателство "Пламък"), "Deja vu hug" (2015, издателство "Скалино") – тази книга е номинирана за националните литературни награди "Поетичен Никулден", "Голямата книга на малкия град" и "Памет" за 2015 г.
Откъс:
ПРОШКА
Земята,
върху която понякога
изпускам храната
и думите Ти
е чиста.
Ако искам да се наведа и да ги взема
като токов удар през мен
трябва да мине прошката.
Смирих ли се?
Простих ли?
Простиха ли ми?
Колко още пречистване,
за да мога да посегна
към храната,
към Земята
и тя да ме приема
премирена?