Срещаме се със Захари Карабашлиев в едно столично кафе, няколко години след виждането ни за „18% сиво“. Той е усмихнат, както винаги, вероятно една идея по-уверен, една идея по-улегнал и някак изглежда щастлив. Ще си говорим за новия сборник разкази, който Сиела издадоха тази пролет – „Симетрия“, но няма как да ни се разминат и други теми. Един приятелски разговор с един стар приятел специално за читателите на Kafene.bg.
След 18% сиво?
Получавам много мейли от хора, които казват, че отдавна не са чели, или пък, че отдавна не са чели българска литература, или пък има доста тийнейджъри, които казват, че това е първата книга, която са прочели. Разбира се всички те са в комплект с другите читатели, които имат достатъчно много литературен багаж, които виждат в романа ми едно, друго, трето … Но аз наистина съм много щастлив с това, че достигнах до хора, които някак си се бяха самооставили, настрани от литературата. Това много ме радва!
Бърз роман ли е?
Бърз е, но съм го писал бавно. Наскоро бях във Франция, за представяне на книгата на френски и един читател ми сподели „Страшно бързо се чете, имам чувството че много бързо сте я писал, като в някакъв вихър“. Напротив, аз я писах много бавно, за да се чете бързо. Много пъти е редактирана. Отговорно се отнасям към тези неща, към думите.
Два сборника с разкази след романа…
Имал съм късмет да попадна в правилното време, по някакъв начин, в правилното състояние. Така са се наредили нещата. Винаги гледам на себе си като на късметлия в литературата. В писането не съм късметлия – в писането работя много. Но понякога имаш нужда от нещо повече от това. И съм благодарен, че то се е случило за мен. Защото има много хора, които пишат и пишат много добре, но по една или друга причина не се е получило.
Да поговорим за сборниците…
„Симетрия“ си е с чисто нови истории. Мисля, че са доста по-различни от предишните ми разкази. На всеки един от тях държа много. Те са съвършено различни един от друг. Еклектиката си ми е стил, аз обичам еклектика. Направена правилно тя е богатство. Може би един от най-българските ми разкази е в този сборник – „Наследството“, свързан с моето родно място, история, която се случва преди години. Диаметрално противоположни са пък разказите ми от Америка – Ню Йорк, Калифорния. Мисля, че е една много разнообразна книга. И по някакъв начин върви моя си стил, романов, от първия разказ. Не знам дали някой ще остане разочарован, но пък и да е – това е част от мен.
Спомням си за едно интервю на Томи Йорк от Radiohead, който казва „Когато изляза на концерт, аз съм 100% аз. Понякога съм горе, понякога не съм, понякога съм тъжен, понякога съм много щастлив … не съм длъжен да се харесвам всякога“. Той не е шоумен.
Всеки един ред, независимо дали е роман, статия за вестник, есе за списание – подписвам се под всяко едно нещо, което съм написал. И не е правено за пари. Това, че ми е донесло добри тиражи и някаква финансова независимост, е вторично към акта на писане, тотално вторично.
Хвърляш мост между Америка и България с тези разкази. Промени ли се нещо в твоя живот там, след като започна да пишеш и сега вече, когато си популярен писател?
Мисля, че да. Почуствах се по-на мястото си в Америка. Намерих дома си. Намирайки този дом, оста на моя свят, от романа ми нататък, успешното му приемане в България на български, някак заживях съвсем у дома си в Америка. Където и да съм сега – аз си имам дом. Сещам се за Яворов и неговото стихотворение „Родина“. Стигаме до там, че нашият дом е словото, българският език. Намерих себе си в езика … и сега бих могъл да живея и в Хималаите, и където и да е. Чувствам се удобно. Дано завинаги да остане това. Но, светът е странно място. За сега съм добре.
Намери ли симетрията?
Не, търся я. Тази книга е въпросителна. Мислех дали да не е „Хаос и симетрия“, или „Симетрия на хаоса“ и още няколко такива. Вълнуваше ме отношението между симетрия и хаос. Продължава да ме вълнува, разбира се. И равновесието. Има един хубав български филм, който се казва „Равновесие“. Той е от късните 80 някъде. Невероятен филм, страхотно европейски филм, който много обичам и мечтая един ден да видя remake, или аз да го направя. Много харесвам това заглавие – „Равновесие“. И последната година и половина ми е година на търсене на това равновесие. То по някакъв начин бе нарушено и това ме вълнуваше по някакъв начин – търсенето и достигането му. Ти го достигаш по някакъв начин, после пак го губиш – цял живот се опитваме да пазим равновесие. Един от моите герои в сборника това си мисли – че цял живот трябва да се опитваш да пазиш равновесие.
Корицата е великолепна!
Корицата е дело на един мой любим артист – Ива Сашева, художник. Имах желанието да работя с нея. Когато вече сборникът беше готов й изпратих разказите. Тя е свръх зает човек. Живее в Холивуд, работи за няколко издателства, работи и за киноиндустрията. Не знам как намира време да спи. Помолих я да помисли дали би искала, знаейки, че ще я откъсна от останалите й ангажименти. Тя се съгласи. Обсъждахме доста корици. Но тази корица всъщност е репродукция на нейна картина, която аз много харесвам. Исках да има усещане за немски експресионизъм, да е бяло, черно и червено, графика … И когато я видях тази картина – я поисках. Това е страшно голяма картина, много скъпо нещо. Тя каза, че е много лична нейна картината, че й е много скъпа. Успях с чар и с късмет да я убедя да ми разреши да я ползвам.
Много е хубава и на пипане книгата, има една мекота … Правилният размер е – нито е много дебела, нито е много тънка … Аз държа на тези неща. Държах на тези неща при всичките ми книги. Според мен това е много важно – книгата да изглежда добре, да отговаря естетически на съдържанието си.
Какво пишеш сега?
Роман. Чудя се дали да…. нещо се случва, когато разкажеш идея и част от нея излиза… заминава енергия, не самата идея.
Надявам се до края на годината… Ще е съвременен роман, любовна история, но ще има и някакви пропадания във времето, в края на 19-ти век, свързан с Руско-Турската Освободителна война. Това е един период, който ме занимава много отдавна. И част от пътуването ми сега е свързано с изследване, работа с източници.
Какво се случва с 18% – ще го има ли на филм?
Да, вече е в развитие, всъщност. Имаме вече първоначално финансиране. Ще се снима и в България и в Америка. Следва си историята, макар че аз писах сценария и се налагаше да оперирам, отстранявам части…
Трудно ли беше?
Гледам на работата си като на работа. Когато съм сценарист съм сценарист. Романът ти дава възможност като писател да си и режисьор на работата си. Ти наистина създаваш един свят, в който си и режисьор, и оператор, и сценограф, и сценарист и всичко. Цялата тази работа при филмирането трябва да се отстъпи, да се делегира на различни фигури. И ти през цялото време се надяваш, се молиш тези фигури да са правилните, не за теб самия, а за крайния продукт. Така че започвайки филма аз съм част от един екип. Като сценарист аз вече не съм най-важният. И върша работата си на сценарист. Моля се всеки един от участниците да гледат по същия начин на това начинание.
Братя Чучкови са продуцентите и Виктор Чучков е режисьор на проекта. За момента сме много оптимистично настроени. Разбира се, като за филм аз съм предпазливо оптимистичен.
Какво пожелаваш на читателите на „Симетрия“?
Да прекарат няколко часа с нея и тя да ги отведе на място, където ще намерят баланс, нещо по-различно, ще намерят свои светове, ще потърсят, ще си зададат въпроси, ще се развличат. За мен една книга е освен всичко останало и въпреки всичко останало – и развлечение, трябва да е развлечение. Защото ако не е развлечение тя става бреме. Едни от най-добрите книги, които съм чел, са също страшно развлекателни. Един Пруст е много развлекателен, колкото и философски да е. Ницше – невероятно развлекателен, Достоевски. Развлекателна не значи „ха-ха-ха“. Та, искам читателите ми да бъдат някъде другаде с моята книга, поне за малко.
Още по темата на Kafene.bg:
Явлението Захари Карабашлиев с малко повече от 18% за него и романа му
"Симетрия" сборник с разкази на Захари Карабашлиев
Аз харесвам Симетрия на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?