Втора част от интерювто със Захари Карабашлиев.
Какво е мнението ти за старите автори в учебниците по литература?
Начинът на говорене за класическата литература трябва да се промени. Имаме прекрасни университетски преподаватели, които го правят. Това, обаче все още не стига до училищата. Затова учениците чуят ли Иван Вазов, започват да се прозяват. Отдавна е дошло времето за бълграските класици – Захари Стоянов, Любен Каравелов, Христо Ботев – да се говори по нов начин, събуждащ интереса на младите хора. Защо трябваше нашата образователна система да превърне класиците ни в едни стари, отдавна хора, а те са толкова забавни. Толкова е забавно да четеш глави от „Под игото”, които те карат да се смееш на глас. „Записки по бълграските въстания” е една от най-забавните книги. Сякаш скучни хора са избирали най-скучните места от книгите, за да ги преподават по най-скучния начин и да отегчат децата ни до смърт.
Стигнахме и до болния впрос за литературната критика.
Може би трябва да започнем от тук, че литературният вкус се формира в училище. Но как да стане това, без нова програма и нова литературна критика! За съжаление нямаме литературна критика. Пазарът определя стойността на даден автор, което не е здравословно. А колко е нужно да имаме литературна критика, която да е функционална, действаща. Има и реално обяснение – много по-лесно е да пишеш за мъртъв автор, чийто приятели също не са наоколо. Тогава може да пишеш каквото си искаш. В България всеки приема лично всичко казано – как да си литературен критик на живи автори! Ще се изтървеш да кажеш нещо, което не се харесва на дадена клика и после край с теб. Имаме нужда да говорим за литература, за продукта, а не за пишещите хора. А това се учи в училище. Трябва да се научим да умението да приемаш отзива, да не го наричаш задължително критика, да чуеш какво казва другият, да коментирате материала, текста и това да не се приема като лична нападка. Ето по тези въпроси трябва много да се работи и то още от училище. Твърде вероятно е основната задача е да се насочи към децата. Затова в „Сиела” от 2014 година се насочваме и към детската литература. Започваме с една интересна книга за Дръндьо.
Една от разликите на българската литература с европейската и американската е, че там са застъпени повече нехудожествените жанрове. Работи ли „Сиела” и в тази посока?
В САЩ нехудожествената литература е огромен процент – т.н. нон фикшън. Дори на български преводът е нечестен – нехудожествена литература – сякаш тя няма художествени качества. Напротив, има биографични и автобиографични книги, които са написани брилятно художествено. Да, те не са романи, не са фикция. Иска ми се да използвам някакъв друг термин – например нефикционална. Книгите „Как да”, селф хелп, пътеписите, биографиите, автобиографиите – това е огромен дял от пазарната ниша, който не е особено застъпен в България. Аз самият напоследък с удоволствие чета нефикционална литература. Отново това също е част от бъдещата политика на „Сиела” – да избираме най-доброто от нефикционалната литература. С радост съобщавам, че скоро излиза една от най-смелите женски книги, писани последните 20 години, новият феминизъм, това е книга за фейсбук, за която се говори много в САЩ. Следващото ни заглавие в този раздел е „Животът на Исус Христос” от Реза Аслан.
Смятам, че е важно е книгата да те предизвика, да възбужда въображението ти – няма значение дали е мемоар, пътепис или друг жанр. Ако е написана добре, ти искаш да знаеш какво се случва на следващата страница. Не трябва читателят да се поти, да мисли, да страда с писателя, защото той не е страдал достатъчно или редакторът му е отсъствал и след това читателят трябва да свърши тази работа. Не, предназначението на книгите е да бъдат четени с удоволствие.
Как видя Бългрия, когато пристигна от САЩ?
От няколко седмици се върнах от САЩ и намирам България за много интересна. В България живеят 7 милиона хора и всеки има своя версия за това, което му се случва. Моята версия е, че България, гледана по телевизията сутрин и вечер, има много малко общо с България, която виждаме от прозореца или по нашата улица. Трябва да сме по-внимателни с позволяването на медиите да застанат между нас и света наоколо. България е прекрасна. София е прекрасен средно голям европейски град с готини хора и всички характеристики на този град. Не бива да позволяваме на една чужда действителност да ни формира. Аз се опитвам да съм дисциплиниран, да спазвам медийна хигиена и не позволявам на всичко от екрана или от пресата да стига до мен. Има много работа да се върши в тази насока, изобщо не отиваме към темата за правителството и протеста – това е въпрос на друг разговор. Трябва да протестираме всекидневно, на daily basis. Завръщането на всички ни в обществения живот предстои. Това няма нищо общо с политиката, това е обществен живот. Ще се радвам да съм част от това.