Зарина Христова е само на 28 години, а вече може да се похвали с доста дълго CV, в което ще прочетем, че се е занимавала с художествена гимнастика, а нейни треньори са били шампионките Лили Игнатова и Нешка Робева. При последната танцува и няколко години в спектакъла "Два свята".
Четири години е част от балета в "Шоуто на Слави", а допреди няколко месеца бе главен хореограф в предаването "Комиците". Зарина е създател и на балет "Екстрийм", с който често придружава българските музикални звезди на техни участия.
Занимавала си се с художествена гимнастика. Ще разкажеш ли как започна, при кого тренира?
Майка ми отдавна искаше да ме запише да тренирам художествена гимнастика и когато се преместихме да живеем в квартал „Сухата река“, вече бяхме близо до Герена и тогава ме записа. Като нямаше големи амбиции, а просто за да се занимавам с нещо извън училище. Първата ми треньорка беше Венета Алексиева, след нея бях при Илияна Миланова, през много треньорки съм минала, включително и Лили Игнатова, Нешка Робева.
Труден период ли бе за теб художествената гимнастика?
Беше трудно, но пък бе по-засилена дисциплината. Беше по-сериозна подготовката, отколкото е сега, според моите наблюдения. Имаше драконови диети, двуразови тренировки – от сутрин до обяд, после следобед до късно вечер. Лагерите, в които буквално спяхме в залата и доста по-силови тренировки. Сега, като ги наблюдавам отстрани, със сигурност им е трудно на момичетата, но според моята база за сравнение, преди беше много по-различно.
Участвала ли си на международни състезания?
Да, участвала съм, и индивидуално, и с ансамбъл. Едното ми съчетание беше с бухалки, а другото с лента и обръчи. През 2000-та година, когато се готвехме за Олимпиадата в Сидни, аз бях приета в националния отбор. Но по това време Илияна Раева беше треньор и момичетата от „Левски“ нямаха право да играят, нищо, че бяхме приети в ансамбъла. Бяха доста големи скандалите тогава, проблемите вътре във федерацията, конфликтите. Всичко това толкова ме натоварваше, че 3 месеца преди Олимпиадата, аз се отказах да ходя, за добро или лошо. Аз лично не съжалявам.
На какво те научи спортът – какво ти даде и какво ти взе?
Не мога да кажа, че гимнастиката ми отне нещо. Някои момичета казват, че им е взела детството, аз нямах този проблем, защото сравнително късно за тези среди се записах да тренирам. Повечето момичета ги записват още на 3-4 години и в 1-ви клас вече са по състезания, докато аз започнах по-късно и успях да се насладя на емоцията да имам детство. В този ред на мисли, не мога да кажа нещо лошо за гимнастиката. Имало е трудни моменти, разбира се, когато ми е идвало да се откажа, но винаги ме е връщало в залата това, че средата е различна от тази навън. Благодарение на гимнастиката не съм се сблъсквала пряко с проблеми като алкохол, наркотици, лоша компания. Спортът ме предпази от това. В залата се чувствах защитена. И същевременно ме научи на дисциплина, на отговорност към себе си, към тялото и здравето си.
Как започна да се занимаваш с танци?
Почти веднага, след като се отказах от гимнастиката, аз и няколко момичета, се появи Нешка Робева с идеята да прави танцовия спектакъл „Два свята“. И повечето момичета, които бяхме доскоро в националния отбор по гимнастика, както и бивши гимнастички направихме спектакъла заедно с момчетата, които бяха танцьори. Там изкарах около 2 години. И когато си тръгнах, тъкмо се зачудих какво ще правя занапред и дойде предложението от „Шоуто на Слави“. Една моя приятелка работеше там и се беше контузила. Аз отидох на нейно място, уж за малко, да замествам, а изкарах 4 години.
Кога се появи идеята за твоя балет „Екстрийм“?
Няколко месеца, след като родих дъщеря ми Катрин, вече не работех в „Шоуто“, се записах в един балет „Модел“. Там бях за кратко, след което се появи предложението на Любо Нейков и предаването „Комиците“. В началото малко бях против идеята, защото те ме искаха като хореограф, а пък аз никога не съм била. Но те повярваха в мен, доста ме окуражиха, че ще се справя и аз събрах още 3 момичета, с които направихме балет „Екстрийм“.
С какви чувства се раздели с „Комиците“, вече не си там?
Да, вече от 3 месеца не съм там, напуснах по мое желание. Не мога да кажа нищо лошо, натоварването не беше голямо, защото снимките бяха 2 пъти в месеца. През останалото време можех спокойно да се грижа и да се занимавам с дъщеря ми. Летните турнета също бяха голям купон, но вече чувствах нужда от промяна. Стига вече танци, реших, че е време за нещо друго, за ново предизвикателство. Засега нямам конкретна идея, освен това, че ми се занимава с малки деца, но ще видим.
Трудно ли е да си работеща майка, как се справяш с родителските задължения?
Не, не ми е било трудно. Работата ми позволяваше спокойно да гледам дъщеря ми. Трудностите са били само при турнетата, тогава майка ми помага с гледането.
За какво мечтаеш?
За още едно дете, ако може в най-скоро време. За сватба, за семейство.